𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟏𝟑]

~На следващия ден~

Г.Т. Т/И

- Ставайте!- развика се някой като нахлу в стаята. Със Саша се стреснахме и подскочихме.

Юна беше нахлула в стаята усмихната до уши.

- Време е за ставане!- продума тя и излезна. Точно в този момент Йешим мина по коридора и направи знак, че Юна е откачена.

Не лъжеше! Как можеше да събуди някого така?!

Със Саша станахме и се оправихме набързо. Слезнахме в кухнята и видяхме 13 чаши с кафе на плота и Йешим пиеше една от тях седнала на един стол.

След минута целия народ се изсипа при нас и грабнаха чашите с кафе.

Ние трите казахме, че ще се приберем, за да си вземем нещата и излезнахме от къщата. Тръгнахме бавно към вкъщи.

Часът беше 6:23, а и на трите ни се спеше много.

- Налага ли се да ходим днес на лекции?- попита Йешим лениво.

- Ако можеш да ни намериш от някъде записките, не!- отвърнах аз и тя въздъхна.

След 10 минути бяхме вкъщи. Качих се в стаята си и се преоблякох. Взех си учебниците, сложих си слушалките и слезнах в хола.

Няколко минути по-късно момичетата слезнаха и тръгнахме към университета.

По пътя никой не обелваше и думичка. На всички им се спеше и не ни беше до приказки.

След 40 минути стигнахме пред университета. Разпръснахме се и всички тръгнаха на някъде.

Аз се запътих към залата по биология и няколко минути по-късно бях на мястото си, подпряла главата си на дъската и слушах музика. Надявах се само да не заспя.

Затворих очите си за момент и някой ме потупа по рамото. Човек не може да си почине малко!

Отворих очи и видях Джънгкук. Той ми се усмихна и седна. Каза ми нещо и предположих, че ме е поздравил и му казах добро утро.

Той ме изгледа странно, а аз се сетих, че съм сгафила. Махнах едната си слушалка и зачаках да ми каже това, което беше казал преди малко.