𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟐𝟎]

~На следващия ден~

Г.Т. Т/И

Събудих се в прекрасно настроение. Поседях малко в леглото докато се разсъня и след това влезнах в банята. Измих си зъбите и лицето и излезнах. Преоблякох се и погледнах към Йешим. Това момиче спеше като пън. Аз ако бях досега да съм станала.

Излезнах от стаята и слезнах на първия етаж. Влезнах в кухнята и започнах да си правя кафе.

В къщата беше тихо. Можех да чуя дори туптенето на сърцето си. Седнах на стола и започнах да пия от чашата пълна с кафе, докато се наслаждавах на тишината.

Изведнъж чух стъпки. Обърнах се назад и видях Джънгкук.

- Добро утро!- поздрави ме сънено.

Зачудих се дали да го поздравя, но накрая реших да не го отразя. Продължих да пия от кафето си и да гледам навън през прозореца.

- Съжалявам!- започна Джънгкук.

- Може би наистина не ми влизаше в работата. Наистина много съжалявам! Обещавам, че няма да се повтори! Няма да си навирам носа там където не трябва, ти само ми прости!- продължи и хвана едната ми ръка.

Отново тези проклети пеперуди се появиха. Защо?! Каква беше причината те да се появяват всеки път когато ме докосне? (Не че Джънгкук докосва много Т/И, ама това е друга тема за разговор)

Мисля, че Джънгкук беше искрен в това, което казваше. Зачудих се дали да му простя. Дали да спра да се държа толкова студено с него и да бъда по-мила. Ами ако ме нарани?! Не искам отново да бъда наранена!

- Ще ми простиш ли?- попита ме той тъжно.

Сега какво да му кажа?! Че му прощавам или не?! Наистина не знаех.

Изведнъж при нас дойде Дияна. Направи си чай и седна на стола срещу мен. Започнахме да си говорим и след време всички се събраха в хола.

Започнахме да правим закуската. Вече къщата беше като кошер с пчели. Чуваха се много гласове.

Джънгкук постоянно се опитваше да ми помогне и да бъде близо до мен. Отвреме навреме ме докосваше без да иска и проклетите пеперуди постоянно се появяваха.