𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟒𝟒]

Г.Т. Т/И

- Т/И, ще събудиш ли Джънгкук?- попита ме г-н Джеон и аз кимнах. Измих си ръцете и започнах да се качвам по стълбите нагоре.

Минута по-късно бях в стаята на Джънгкук. Седнах на леглото и започнах да го галя по главата.

- Разбойнико! Ставай!- започнах да го будя.

- Ммм.- измънка той и се обърна на другата страна. Аз легнах до него и го прегърнах през кръста.

- Куки, хайде да си играем!- прошепнах му и той се обърна към мен.

- Това чаках да кажеш!- каза той и започна да ме целува.

- Дж-Джънгкук, вашите ни викат на вечеря.- казах аз и той спря да ме целува, след което изпуфтя.

- Нали каза, че искаш да си играем?- попита той жално.

- Имах предвид други игри. Не такива, за които ти мислиш!- отвърнах аз и той въздъхна. Станахме от леглото и започнахме бавно да слизаме по стълбите надолу.

След малко бяхме в кухнята и седнахме на масата. Започнахме да се храним и да си говорим.

Родителите на Джънгкук бяха много мили с мен. Радвам се, че си допаднахме. Усмивките им не слизаха от лицата. Изглеждаха щастливи!

- Джънгкук, ти няма ли да разведеш Т/И из града?- попита г-жа Джеон.

- Не знам. Искаш ли да излезем?- попита ме Джънгкук.

- Ако на теб ти се излиза, ще излезем.- отвърнах аз.

- Разбира се, че му се излиза! Като беше малък едвам го прибирах вкъщи! Искал да седи вънка и да си играе. Излизаше рано сутрин и се прибираше късно. Беше като скитник!- започна да обяснява майката на Джънгкук, а аз слушах с интерес.

Джънгкук беше почервенял от срам след дългите истории от детството му.

- Мамо!- каза засрамено той и аз се засмях.

- Разбойника да не би да е засрамен?- попитах аз и той ме погледна сърдито.

- Рапунцел, няма да се разберем!- отвърна той и аз се засмях.

- Рапунцел / Разбойник ли?- попитаха г-н и г-жа Джеон в един глас.