𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟐𝟒]

~Петък~

Г.Т. Т/И

Събудих се от тъпата аларма! Наистина не мога да се наспя като хората!

Станах и влезнах в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Излезнах от помещението и се преоблякох. Изправих косата си, сложих си малко спирала и вече бях готова.

Слезнах в кухнята и започнах да закусвам с момичета. Те след 10 минути се наядох и излезнаха. Аз продължих със закуската и няколко минути по-късно бях готова.

Оправих масата и седнах на дивана да чакам Джънгкук. Изведнъж се чу клаксон. Станах набързо, сложих си якето и излезнах от вкъщи. Пред нас имаше една черна кола, а главата на Джънгкук се подаваше през прозореца. Колко е сладък!

- Добро утро!- поздрави ме той.

- Добро да е!- казах аз и седнах до него.

Той подкара колата и след 30 минути бяхме пред приюта. Слезнахме от автомобила и влезнахме вътре.

- Добро утро!- поздрави ни една усмихната жена.

- Добро утро!- казахме с Джънгкук в един глас.

- Елате с мен!- каза жената и ни направи знак да я последваме. Ние тръгнахме след нея и след малко влезнахме в едно помещение.

Жената отвори един гардероб и ни подаде униформи. Обясни ни какво трябва да направим и излезна. Ние сложихме униформите и отидохме при клетките с кучетата.

Г.Т. Джънгкук

С Т/И влезнахме при клетките с кучетата. Във всяка една клетка имаше по едно куче, което чакаше да бъде осиновено. Всичките гледаха изплашено и тъжно. Как исках да си ги взема за вкъщи...

Т/И започна да си играе през решетките с кучетата, а те тъй като не са получавали до сега внимание и любов бяха леко изплашени, но след като видяха, че сме добронамерени започнаха да ни се радват.

Т/И беше толкова щастлива. Усмивката й не падаше от лицето. Обожавам тази усмивка!

Беше точно като малко дете. Толкова много им се радваше. Де да можех всеки път когато я видя да е толкова щастлива, колкото в момента.