𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟓𝟓]

Г.Т. Джънгкук

Събудих се от ужасно главоболие. Отворих очите си и видях, че съм в нечия стая непозната за мен.

Огледах се наоколо и видях малко листче на нощното шкафче. Взех го и пишеше име и телефонен номер.

~Трябва да се видим отново. Трябва да ми се реваншираш. Снощи заспа.~

Кой е това?! Какво изобщо правя в тази стая?!

Седнах на леглото и започнах да си мисля какво стана снощи.

- С момчетата дойдохме в бара... Поръчахме си за пиене... после се напихме.... после....

- Какво стана после?- попитах сам себе си.

- Отидох до тоалетната. Видях Т/И... Не! Това не беше Т/И!

- Трябва да кажа на Т/И!- казах си аз и веднага си взех нещата, като излезнах от стаята. Платих за престоя ми и тръгнах към къщата на момичета.

Дано да ме разбере!

Вървях притеснено към къщата на момичетата и не след дълго бях пред сградата. Почуках несигурно на вратата, но никой не ми отговори. Почуках още веднъж и Йешим отвори вратата.

- С каква наглост идваш тук?!- попита ме тя. От къде е разбрала?

- Аз-

- Какво ти?! Какво ще кажеш?! Че си бил пиян и не си знаел какво си направил ли?! Колко много се лъжеш, че ще ти повярваме, приятелю!- прекъсна ме тя. Толкова лошо ме гледаше, че можех да си представя колко е наранена Т/И.

- Йешим, пусни ме да вляза и ще обясня всичко. Просто ме пусни вътре.- помолих се аз, но тя ме гледаше с такава злоба, което значеше, че няма да ме пусне.

- Може би онази русата ще ти отвори вратата, но не й аз!- каза тя и тръшна вратата пред лицето ми.

Това заболя!

- И не стой пред къщата, защото ще изляза и ще те посиня!- провикна се Йешим.

Започнах да се чудя какво да направя и в този момент се сетих за камъчетата. Взех няколко и започнах да стрелям по прозореца на Т/И.