𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟐𝟗]

Г.Т. Джънгкук

Изведнъж тя развали тишината.

- Ще ти кажа защо се държа студено.- каза Т/И. Дали да не я спра? Може да съжалява после.

- Преди около 8 години по това време се събирахме в един гараж аз, Саша, Йешим и няколко момичета. Разбирахме се чудесно, но един ден се скарахме. След това онези момичета започнаха да разпространяват грешна информация за нас. На Йешим не й пукаше особенно, на Саша й беше гадно, а аз се затворих в себе си. Започнах да общувам само с тях двете и да се държа студено с околните, защото не исках да бъда наранена отново. Съжелявам за държанието си към теб.- обясни тя, докато вървеше бавно с наведене глава надолу.

Заради това ли се е държала толкова студено?! Смятах, че е заради нещо друго.

- Не всички са такива, като тези момичета.- казах аз и тя вдигна главата си.

- Знам, но ме страх, че ще стане същото като с тях.- каза тя. Не съм я виждала в тази светлина.

- Обещавам, че няма да се случи нещо такова. Ние не сме такъв тип хора!- казах аз и тя ме погледна като се усмихна. Тази усмивка...

- Надявам се.- каза тя и продължихме да вървим.

След 20 минути бяхме пред тях. Т/И започна да бърка в джобовете си, за да си изкара ключа.

- Забравих си ключа в Саша.- каза тя раздразнено, едва държаща очите си отворени.

- Чакай, ще звънна на Йешим.- каза тя и изкара телефона си.

- Нямам батерия.- въздъхна тя. Аз изкарах телефона си и започнах да звъня на Йешим, но батерията ми падна.

- Мамка му!- изругах аз и тя ме погледна объркано.

- Какво?- попита ме.

- Батерията на телефона ми падна.- казах аз и тя седна на стълбите.

- Ще чакам да се приберат!- каза тя. Как ще ги чака да се приберат?! Не може!

- Ела в нас! Няма да те оставя навън! Те могат въобще да не се приберат!- казах аз.

- Не искам да ти преча.- каза тя подпряла главата си на краката си.

- Не приемам откази! Идваш в нас!- скарах й се и тя въздъхна. Изправи се и тръгнахме към нас.