𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟑𝟔]

Г.Т. Т/И

Изведнъж Джънгкук спря кемпера.

- На изток или на запад?- попита ме Джънгкук. Ами сега?! На къде?!

- Не знам.- отвърнах аз и повдигнах рамене.

- А или Б?- попита ме той.

- Б!- отговорих аз.

- Значи сме на запад!- каза той и подкара кемпера.

Започнахме да караме през едни планини. Навсякъде беше зелено и красиво. Беше като приказка!

Облегнах се на прозореца и започнах да гледам през него.

- Т/И, лисица!- каза Джънгкук и аз извъртях поглед си към пътя, но лисицата я нямаше.

- Няма я!- казах тъжно и Джънгкук се засмя.

- Другият път ще видиш!- каза той и аз продължих да блея през прозореца.

След време огладнях.

- Разбойнико, гладна съм!- казах аз и той ме погледна.

- Да спрем ли, за да ядем?- попита ме той и аз кимнах.

Джънгкук продължи да кара и след около 10 минути спряхме. Аз слезнах от кемпера и започнах да обикалям наляво-надясно, защото краката ми се бяха схванали.

Джънгкук влезна в кемпера и започна да се чува падане на тенджери, тигани, лъжи, вилици...

Ще се убие!

Влезнах в кемпера и видях Джънгкук да търси нещо в един от шкафовете.

- Какво търсиш?- попитах аз.

- Колата!- отвърна той без да ме поглежда.

- Джънгкук... колата е на масата!- казах аз и той изкара главата си от шкафа, след което погледна към масата.

- А, да!- каза той и аз се засмях. Започна да слага всичко, което беше изкарал от шкафа вътре и когато беше готов се понечи да стане, но удари главата си в плота на малката кухня.

- Ах!- изръмжа Джънгкук и аз отидох до него.

- Боли ли те?- попитах аз разтревожено и той кимна.