𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟐𝟑]

Г.Т. Т/И

В този момент телефона на Джънгкук звънна. Аз махнах ръката си и той стана. Вдигна телефона и започна да говори. Появи се огромна усмивка на лицето му.

Изведнъж телефона ми звънна. Вдигнах телефона си и бяха от приюта. Казаха ми, че трябва да съм там в 8:00 и работата ни ще приключи в около 20:00 часа, а аз си мислех, че ще се наспя. Явно съм си мислила грешно.

Затворих телефона и с Джънгкук се спогледахме.

- От приюта!- казахме двамата в един глас и се засмяхме.

- Явно мислим еднакво!- казахме отново двамата.

- Гладен/на ли си?- попитахме двамата.

- Да!- отвърнахме.

- Нека да си сготвим!- каза Джънгкук.

- Какво да си направим?- попитах аз.

- Рамен?- предложи той.

- Знаеш ли, и аз това щях да ти предложа.- казах аз и той ме погледна учудено.

- Наистина?- попита ме и аз кимнах.

Джънгкук започна да бърка в чекмеджетата, но се оказа, че няма рамен.

- Ще отида да взема!- казах аз и тръгнах към вратата.

- Чакай! И аз ще дойда с теб!- каза той и аз го изчаках. Обухме се и излезнахме от апартамента му. Започнахме да слизаме надолу по стълбите и на 1 етаж видяхме старата жена да полива цветята си.

С Джънгкук я поздравихме и тръгнахме надолу, но тя ни спря.

- Не знам какво правите горе, но бъдете по-тихи. Не мога да заспя заради вас, а обедният ми сън е важен, особенно за красотата ми!- скара ни се жената.

- Съжаляваме!- извини се Джънгкук и излезнахме от сградата, като започнахме да се смеем на жената.

- Не знам дали ще ми повярваш, но за първи път чувам нещо, като сън за красота от устата на жена по-възрастна от 40 години.- каза Джънгкук.

- Аз също!- отвърнах аз.

Започнахме да вървим към магазина, но изведнъж някой се провикна.