𝐈 𝐖𝐢𝐥𝐥 𝐆𝐞𝐭 𝐓𝐨 𝐊𝐧𝐨𝐰 𝐘𝐨𝐮 // 𝐉.𝐉𝐊 [ЗАВЪРШЕНА]

[𝟒𝟗]

~На следващия ден~

Г.Т. Т/И

Събудих се от слънчевите лъчи влизащи в стаята. Отворих очите си и видях ръката на Джънгкук. Беше я увил около врата ми и аз не можех да мръдна.

- Джънгкук!- казах аз и го целунах по ръката.

- Ммм.- измънка той.

- Не мога да дишам!- казах аз и Джънгкук премести ръката си на корема ми, като ме придърпа към себе си. Зарови главата си във врата ми и започна да оставя мокри целувчици.

- Не мога да ти се наситя!- каза той тихо и продължи да прави това, което правеше. Аз се обърнах към него и го обсипах с целувки по лицето.

- Джънгкук, ще тръгваме ли?- попитах аз и той кимна. Поцелувахме се още малко и след това станахме. Оправихме се, оправихме си стаята, взехме си нещата и слезнахме долу.

- За къде сте се разбирали така?- попита г-жа Джеон.

- Поне останете за закуска!- каза г-н Джеон и ние с Джънгкук се спогледахме.

- Добре.- казахме ние и седнахме на масата.

- Трябва ли да си тръгвате?- попита майката на Джънгкук.

- Не можем да останем тук вечно!- отвърна Джънгкук и тя се натъжи.

- Мамо, не плачи! Пак ще дойдем!- каза той.

- Не, не! Аз не плача!- каза жената и се усмихна.

- Сега къде смятате да отидете?- попита г-н Джеон.

- Ще се връщаме в Сеул.- казах аз с пълна уста и г-жа Джеон се засмя. Защо се засмя? Да не казах нещо лошо?

- Харесва ли ти закуската?- попита ме тя.

- Да!- отвърнах аз и тя се усмихна.

- Радвам се!- каза тя и ми се усмихна топло.

След малко бяхме готови и аз помогнах с масата на майката на Джънгкук. Няколко минути по-късно бяхме готови.

Започнахме да се сбогуваме с г-н и г-жа Джеон. Те ме прегръщаха и целуваха. Наистина се радвам, че ме харесват.