БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 1

В бързината да избяга от семинарната зала Мирна беше забравила да закопчае ципа на компютърната си чанта и няколко брошури изпаднаха от нея. С дълбока въздишка тя се наведе да ги събере от дебелия флорален килим.

Би ли могъл този ден да стане още по-гаден?

От другата страна на фоайето близо до асансьорите се разнесоха ентусиазирани възгласи. Някой си прекарваше добре тази вечер, но със сигурност това не беше тя.

Мирна натъпка документите в чантата си и рязко затвори ципа, преди да продължи през натруфеното лоби на хотела по пътя към стаята си на шестия етаж. Една дълга и гореща вана ѝ се струваше като рай. Как изобщо се беше оставила на помощник декана да я убеди да участва в тази глупава конференция? Беше пълна загуба на време. Другите професори в нейната област никога нямаше да разпознаят иновативна идея, дори ако тя им се качи на главите и запее 'The Star-Spangled Banner' (*) . И защо изобщо се интересуваше какво мислят колегите ѝ за нейните методи на преподаване?

Студентите обожаваха часовете ѝ. Аудиторията винаги беше препълнена и имаше дълги списъци с чакващи за нейните курсове.

Чужди стъпки отекнаха зад нея. Космите на тила ѝ настръхнаха.

Мирна спря, сърцето ѝ заби лудо и дланите ѝ се изпотиха. Който и да я следваше, спря няколко крачки зад нея и тя можеше да го чуе как диша.

Джеръми?

Не. Това не можеше да е той. Бившият ѝ съпруг нямаше ни най-малка представа къде е тя сега. Нали? Студени капчици пот се стекоха между гърдите ѝ. Тя стисна здраво компютърната си чанта, готова да пребие с нея всеки, който се окаже достатъчно глупав, за да се промъква зад гърба ѝ.

- Проведохте страхотен семинар, д-р Евънс. - каза мъжки глас. Слава Богу, не беше Джеръми. Тя пое дълбоко въздух и хвърли поглед през рамо. Един дългунест четиридесетгодишен мъж протегна ръка към нея. - Кой изобщо би си помислил да използва китарни рифове в лекции по човешка психология? Не и аз. Искам да кажа, че съм напълно уверен в методите ви... Просто не съм сигурен, че мога да се справя с вашето ниво на... - той се прокашля - ентусиазъм. - мъжът се ухили и погледът му се спусна към деколтето на идеално скроения ѝ сив костюм.

Сърцето ѝ все още препускаше бясно в гърдите. Мирна потисна желанието си да го удуши и протегна свободната си ръка, за да приеме ръкостискането му.