БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 57

Седмица по-късно, седнали сред купчина мръсно пране и празни кенчета от бира в Кочината, Брайън и Трей свиреха новия китарен риф. Когато приключиха, Сед каза:

- Да, това ми харесва. Ерик, ти какво имаш?
- Малко е трудно да композирам, когато барабаните ми са заключени в камион, пич. - той почука с палките си по хладилника до себе си. - Това е ритъмът, който чувам, но без моите чинели и каси и... - той въздъхна, повдигайки рамене и поклати глава.
- Наистина трябва да намерим малко студийно време. Така не става. - каза Брайън. - Кога е следващата ни почивка?

Заради наранената му ръка последната им пауза се оказа пълен провал. Ръката му не беше счупена, но подуването ѝ му беше попречило да свири почти цяла седмица. Всички записи, които бяха планирали да направят в студиото, пропаднаха. Слава богу, поне не им се налагаше да отменят концерти от турнето, но Брайън знаеше, че снощното му представяне беше далеч от звездно.

- Имаме още една седмица на път и след това две седмици почивка в края на юни. - каза Сед. - Тогава ще се опитаме да запишем нещо. Засега просто ще продължим да пишем, за да сме готови, когато му дойде времето.
- С темпото, с което Синклер се чука, ще имаме достатъчно китарна музика за десет албума. - каза Трей, засмуквайки близалката си.

Джейс потупа Брайън приятелски по гърба.

- Трябва да започнеш да композираш и басови рифове. Не мога да ти смогна.

Брайън го  погледна през рамо и се усмихна.

- Ще опитам.
- Впрочем, къде е любимата ти? - попита Сед.
- В другия автобус, заровена до уши в изследователските си неща. - отговори Брайън. - Каза, че сме твърде разсейващи и никога няма да успее да свърши, ако не се скрие от нас за няколко часа.
- Значи затова сме се събрали в Кочината. Тази жена нистина знае как да получи онова, което иска, а?

Трей се засмя.

- Нищо чудно, че Брайън е толкова влюбен.

Джейс отново удари Брайън по гърба.

- Жалко, че чувството не е взаимно. - измърмори Брайън под носа си и посегна към нотния лист на масата. Навсякъде по него имаше пръски шоколадов сироп. Спомняйки си какво беше правил, докогато композираше това бижу, той се ухили сам на себе си.
- Какво искаш да кажеш с това, че не е взаимно? - попита Трей. - Та ти нахлу в замъка и я спаси от злия дракон. А и никоя жена на света не би се примирила да живее с пет мърляча в продължение на шест седмици само в името на някакво изследване. Тя те обича, човече. Нямаше да е тук, ако не те обичаше.

Брайън изсумтя.

- Опитай се да я убедиш в това. Според нея тя е тук, за да работи.
- На кого му пука дали го обича или не? - намеси се Ерик. - Тя го чука повече от добре, поддържа автобуса чист и ни готви вкусна храна. Що се отнася до мен, в този мач няма губещ.

Сед избута Ерик от плота и той тупна на пода.

- Не говори така за Мирна, загубеняко.

Ерик се изправи и бутна Сед, преди да се оттегли в другата страна на автобуса и да седне до Трей на масата в трапезарията.

- Не го казах с неуважение. Тя е страхотна жена..., но какъв е проблемът, ако не иска да признае, че обича Брайън?
- Приятно е да го чуе. - промърмори Сед замислено. Сякаш говореше от личен опит. Той вдигна поглед към китариста и се усмихна. - Би искал да я чуеш как го казва, нали?

Брайън сви рамене.

- Никой от нас още не го е казвал.
- Не си ѝ го казвал? - ахна Трей. - Глупчо, тя навярно е от онези мацки, които отказват да го изрекат първи.

Брайън поклати глава.

- Тя ми забранява да го казвам. Чували сте я. Когато някой я попита за нас, тя само се смее и казва, че не е нищо сериозно. Просто си прекарваме добре.
- Никой не вярва в това, Б-Рей. - каза Трей. - И ти не го вярваш, нали? Просто спри да го мислиш толкова, става ли?
- Тази жена те е сграбчила здраво за топките. - каза Джейс.

Брайън го погледна и се засмя.

- Да, но начинът, по който ги стиска... достатъчно силно, за да привлече вниманието ми, но не чак толкова силно, че да искам да се махна, е прекрасен.

Ерик започна да блъска главата си в масата.

Може би Брайън трябваше да ѝ каже как се чувства и да вървят по дяволите нейните бариери и страхове. Какво е най-лошото, което можеше да се случи?

Можеше да си тръгне.

Стомахът му падна в петите.

Щеше да изчака още малко.

Брайън разклати опръсканата с шоколад страница към Трей.

- Мисля, че това соло пасва добре на последния риф.

Трей му предложи лека, тъжна усмивка.

- Добре тогава. Да го чуем.