БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 14

Малко по-късно пред автобуса настана суматоха. Силното бърборене и смях ставаха все по-отчетливи - смесица от мъжки и женски гласове. Мирна стана от леглото, промуши пръсти през металните щори и погледна през малкия прозорец към стадиона. Останалата част от групата идваше насам. Те се придвижиха към огражденията и се смесиха с развълнуваните си фенове. Отделени от тълпата чрез металната бариера, членовете на групата раздаваха прегръдки и автографи и позираха за сникми с ентусиазирани почитатели. Мирна хвърли поглед през рамо към Брайън, изгубен в страната на сънищата.
Тя се питаше дали той винаги е бил по-затворен и резервиран, дали винаги се е държал на разстояние или понякога удовлетворяваше желанията на феновете. Тя отново насочи вниманието си навън. Сед вдигна една оскъдно облечена млада жена над бариерата и я добави към антуража си.
Мирна се чудеше на момичето. Съмняваше се, че познава Сед. Съмняваше се, че и Сед я познава. Щеше ли тогава без колебание да спи с него? Мирна беше абсолютно сигурна, че отговорът на този въпрос е да. По-интересно в случая ѝ беше дали младата жена щеше да скочи в леглото с който и да е мъж, или славата на Сед беше това, което я привличаше
Мирна трябваше да си зададе същия въпрос. Защо беше толкова склонна да спи с Брайън? Обикновено тя изпитваше потребност да опознае характера на мъжа, преди да го опознае физически. И честно казано, тя не познаваше много мъже достатъчно добре, за да спи с тях. Но защо бе постъпила различно с Брайън?
Китаристът въздъхна в съня си, а ръката му се протегна през леглото до мястото, където лежеше тя преди той да се унесе. Пое си изплашено въздух, когато се разсъни и вдигна глава. Когато я видя да стои близо до прозореца, той се усмихна и отпусна глава обратно на възглавницата.
- Това беше доста бърза дрямка. - каза Мирна.
- Сънувах те.
- Хубав ли беше съня? - тя се отдръпна от прозореца и седна на ръба на леглото до него.
- Не точно. Гоних те, а ти не спираше да бягаш от мен.
- Сега не бягам.
Ръката му се придвижи, за да стисне бедрото ѝ.
- Вярвам, че не.
Тя избърса черно петно ​​под окото му.
- Очната ти линия се е разтекла.
- Пак съм заспал по лице. - на вратата се почука силно. Брайън изпъшка и стана, за да отвори. - Да?
Един от съпътстващия персонал каза:
- Тръгваме след час.
- Добре. Благодаря, че ме информира. - той затвори вратата и се обърна към Мирна. - Един час.
- Аз също трябва да тръгвам. - изведнъж се почувства ужасно самотна. - Трябва да шофирам до Канзас Сити и ще е хубаво да потегля тази вечер, за да мога да се прибера утре.
Брайън се вторачи в тавана със замислено изражение.
- Колко е разстоянието от Де Мойн до Канзас Сити?
- Де Мойн? Ние сме в Чикаго, скъпи. - тя се усмихна. - Да не изгуби представа къде се намираш?
- Не, тази вечер ще пътуваме до Де Мойн за утрешното шоу. Надявах се да останеш през нощта с мен в автобуса и да потеглиш от Де Мойн сутринта.
Сърцето ѝ заби лудо от вълнение. За три кратки часа можеше да стигне от Де Мойн до Канзас Сити. Тогава осъзна, че това не е осъществимо и сърцето ѝ се сви.
- Не мога. С кола съм.
- Един от нашите шофьори може да следва автобусите с колата ти. Те са свикнали да шофират по цяла нощ.
- Предполагам, че това би свършило работа. - тя се усмихна, а обзелата я преди малко самота се изпари мигновено. - Много бих искала да остана през нощта с теб, Брайън.
Той се приближи до нея и я изправи на крака. Брайън привлече тялото ѝ към своето и я целуна дълбоко. Тя потръпна, все още развълнувана от неговото сценично представяне.
На вратата се почука отново. Брайън се намръщи и прекъсна контакта между устните им.
- Мамка му! - измърмори той под носа си. - Какво? - извика към вратата.
Вратата се отвори и Сед подаде глава.
- Зает ли си?
- Тъкмо щях да стигна дотам.
- Мисля, че използва достатъчно дълго спалнята.
- Другият автобус...
- Трей го е окупирал. Освен това ти обеща.
- Да, знам. - Брайън погледна към Мирна. - Хайде да вземем колата ти. - тя кимна, позиционирайки частично голото си тяло зад Брайън, така че той да я блокира от погледа на Сед.
- Само да се облека.
- Две минути. - Брайън вдигна два пръста в посока на Сед и той затвори вратата зад себе си. - Съжалявам за това. - каза той. - Бях му обещал, че може да ползва спалнята тази вечер. Разбира се, това беше преди да разбера, че ще останеш. Ах... мамка му.
- Всичко е наред. Можем просто да поседим заедно. Нямам нищо против.
Той се усмихна широко.
- Наистина ли? Това звучи наистина страхотно.
Тя прибра блузата в полата си и я закопча колкото се може по-бързо. Брайън нахлузи тениската през главата си. Той хвана ръката ѝ и я поведе към вратата. Излизайки от стаята, те минаха по тесния коридор, ограден от двете страни с двуетажни легла, скрити зад завеси, и стигнаха до главното помещение. Там Мирна преброи осем души. Сед, три момичета, Ерик и няколко от техниците.
- Спалнята е твоя, Сед. - каза Брайън. Вокалистът вдигна най-близкото момиче, преметна го през рамото си и тръгна надолу по коридора към спалнята. Атрактивната млада жена изпищя от възторг, когато той нахлу през вратата и я хвърли на леглото. Другите две момичета и Ерик ги последваха, телата им излъчваха възбуда. Мирна навярно изглеждаше толкова зашеметена, колкото и се чувстваше. Брайън се засмя на изражението ѝ. - Винаги е такъв. - каза той. - Изненадан съм, че не нахлу по-рано. Сед никога не чука.
- Репутацията му го изпреварва. - каза един от техниците. Самият той можеше да мине за член на бандата. Целият татуиран. Тъмна коса. Слънчеви очила през нощта. Вериги, пиърсинг и много мускули.
- Кой шофира тази вечер, Травис? - попита го Брайън.
- Аз карам камиона. Мат другия автобус. Мисля, че Дейв шофира този. - той кимна към нормално изглеждащия рус човек отляво и Дейв кимна.
Брайън се обърна към третия мъж, който нямаше задача да шофира тази вечер.
- Джейк, би ли ми направил една услуга?
- Каквото кажеш. - каза той, без да мигне.
- Мирна се нуждае от някой, който да закара колата ѝ до Де Мойн.
Джейк се ухили и намигна закачливо.
- Виждам. Разбира се, няма проблем. - висок и строен, с къса прическа тип мохоук, той погледна към Мирна. - Къде е колата ти?
- Намира се на един обществен паркинг и отивам да я взема. - отговори тя. - Ще я паркирам пред автобуса и ще ти дам ключовете.
- Това би било идеално. Не е някакъв куц миниван, нали?
- Ъм... '57 Ford Thunderbird кабриолет. Току-що го възстанових. Ще бъдеш нежен, нали? Някак си съм пристрастена към тази кола.
- Яко. - каза Дейв. - Можем да се сменим, Джейк. Ти ще караш автобуса, а аз ще взема Thunderbird-а!
- По дяволите, не! - каза Джейк твърдо. - Брайън помоли мен...
- Трябва да те предупредя, че е розова. - прекъсна го Мирна.
- Розова? О, как си могла да причиниш това на тази класическа кола? - шокирано попита Джейк, прокарвайки ръка по челото си и щръкналата си коса.
Тя се засмя.
- Аз съм момиче, нали знаеш.
- Сигурен съм, че всички тук го осъзнават. - прошепна Брайън в ухото ѝ. Цялото ѝ тяло запулсира в отговор на тихия му глас.
- Аз нямам проблеми с розовото. - каза Дейв, а сините му очи горяха от нетърпение.
Той имаше вид на чисто и спретнато момче и Мирна се зачуди от колко време работи с групата. Джейк, от друга страна, изглеждаше див и необуздан. Само въз основа на външния им вид Мирна би предпочела Дейв да кара колата ѝ, но тя знаеше, че това няма да е честно. Всички от техническия персонал работеха усилено и групата им доверяваше скъпото оборудване и живота си. - Да се сменим, Джейк. Хайде, пич. Ти обичаш да караш автобуса и знаеш, че аз го мразя.
- Вие двамата се разберете помежду си. - каза им Брайън. - Ние отиваме да вземем колата преди да е станало време за тръгване. Камионът натоварен ли е вече?
- Не още, тъкмо се захващаме за работа. - каза Дейв.
- Който първи натовари оборудването си, може да управлява T-bird-а. - предложи Джейк. Той бутна вратата на автобуса и тръгна надолу по стълбите.
- Хей, това не е честно. - извика Дейв след него. - Аз отговарям за проклетите барабани! Имам чувството, че са милиони!
Гласът на Джейк заглъхна с отдалечаването му от автобуса:
- А аз имам усилватели в допълнение към китарите на Трей. Престани да се оплакваш.
- Да вървим. - каза Брайън.
- Чакай. - спря го тя. - Трябва ми сакото. Ключовете ми са в него.
Той я изчака да си облече сакото, после хвана ръката ѝ в своята и ѝ помогна да се спусне по стръмните стъпала към тротоара. Тълпата отвъд бариерите беше оредяла, но когато Брайън слезе от автобуса, те нададоха възторжени викове.
- По дяволите! - каза Брайън. - Ъм... изчакай малко, става ли?
Той я целуна по слепоочието. В тъмнината пробляснаха няколко светкавици на фотоапарати. На Мирна ѝ се искаше хората да спрат да я снимат с членове на групата без нейно позволение.
Брайън се насочи към тълпата, като започна от единия край на преградните съоръжения и стигна до другия. Той раздаваше автографи, ръкуваше се, предлагаше от време на време прегръдка, позволи да бъде сниман десетки пъти и изтърпя адски много опипване от фенки. Мирна чакаше търпеливо, опитвайки да ограничи ревността си. Тя знаеше, че това е важно за него. Дължеше цялата си кариера именно на своите фенове. И все пак тя не харесваше всички тези фанатизирани млади жени, които се търкаха в него, докато той се разсейваше с подписване на автографи или отговаряне на въпроси.
След петнадесет минути той се сбогува с тълпата и се върна при Мирна.
- Ще трябва да заобиколя автобуса и да се промъкна отзад. В противен случай ще ме видят отново и никога няма да се измъкнем. Ти отиди между автобусите и ще се срещнем от другата страна. Сега се престори, че сякаш се сбогуваме.
- Добре.
Той я прегърна със същата любезна безпристрастност, с която прегръщаше ентусиазираните си фенове, и леко ѝ помаха, преди да се обърне в обратна посока. Тя тръгна покрай автобуса, в посока на стадиона, наблюдавайки как техниците товарят оборудването на камиона, паркиран до втория тур автобус.
Мирна хвърли последен поглед през рамо и след това се мушна между двата автобуса. От спалнята в задната част на автобуса се чуваха викове на страст и удоволствие. Тя спря, хвърли поглед към прозореца над себе си. Сед сигурно чукаше едно от онези момичета. Тя изкрещя с пълна сила името на вокалиста. Мирна се изчерви, чудейки се колко от нейните викове са били чути...
Точно тогава едно твърдо тяло я притисна към автобуса. Една ръка опипа гърдите ѝ в мрака. Сърцето ѝ заби тревожно. Тя се бореше срещу мъжа, опитвайки да се отскубне.
Джеръми? Боже, беше я намерил. Как?
Мъжът я хвана за китката, преди тя да успее да нанесе удар, и я прикова към автобуса над главата ѝ. Тя отвори уста, за да изкрещи, но един език се плъзна в устата ѝ. Тя познаваше този вкус. Брайън?
Беше я изплашил. Наистина.
- Какво правиш? - изсъска тя, отблъсквайки го. - Помислих, че някой ме напада.
- Така е. - изръмжа той и притисна тялото ѝ между неговото и автобуса.
Когато той се опита да я целуне, тя го удари с юмрук в корема.
- Спри.
- Оуч. Никой не може да ни види. - сенките напълно ги закриваха. Той я притисна към автобуса с тялото си и освободи китката ѝ, за да може да повдигне полата около кръста ѝ. Макар да знаеше, че той няма да я нарани, сърцето ѝ бише по-бързо и по-силно в гърдите ѝ. Тя го удари колкото може по-силно по ръката и той спря. - Наистина ли искаш да спра, Мирна? Мислех, че може да го направим набързо тук, тъй като Сед превзе спалнята.
- Не ми се промъквай така. Изкара ми ангелите.
Брайън притисна върховете на пръстите си към центъра на гърдите ѝ.
- Сърцето ти наистина ще изскочи, скъпа. Знаеше, че съм аз, нали?
- Не. - прошепна Мирна. - Помислих си... помислих, че той... - тя се пребори със сълзите, чувствайки се глупаво. - Няма значение какво съм си помислила. Просто никога повече не го прави.
Той я прегърна нежно.
- Наистина съжалявам, Мир. Ще ми простиш ли?
Как можеше да му се сърди? Знаеше, че бе преиграла. Джеръми беше извън живота ѝ завинаги. Въпреки, че беше вече извън затвора, той не знаеше къде се намира тя. Той дори вече не знаеше името ѝ. И това... това беше Брайън, не Джеръми. Тя харесваше Брайън. Може би малко повече от допустимото, като се има предвид краткото им познанство.
След като овладя страха си, Мирна потърси устата на Брайън в тъмнината и го целуна нежно, с усмивка на устните си.
- Губиш излишно време. Автобусите ще тръгнат скоро. - каза му тя.
- Готова ли си за предизвикателството? - попита той недоверчиво.
- А ти обещаваш ли да не се промъкваш отново зад мен?
- Да, обещавам. - той я привлече по-близо и ѝ прошепна в ухото: - Свали си гащичките.
Ръката ѝ се придвижи до чатала му, за да намери члена му твърд като гранит. Той си пое болезнено дъх през зъби. Мирна плъзна бикините си надолу по бедрата и ги остави да паднат до глезените ѝ. Тя пристъпи от тях с единия крак. Студеният въздух окъпа горещата плът между бедрата ѝ, когато Брайън ги разтвори с помощта на коляното си.
- Трябва да те предупредя, че никога не издържам дълго след концерт. - промърмори той.
Брайън я притисна към автобуса с тялото си. Тя чу как разкопчава панталона си. Той облегна бедрата си на нейните, докато слагаше презерватив. Твърдият му член се докосна до вътрешната страна на бедрото ѝ, когато той се отпусна срещу нея, въздишайки в очакване. Той хвана бедрото ѝ с ръка и вдигна крака ѝ. Докато изпълваше тялото ѝ със своето, той изстена силно, сякаш вече беше близо до оргазъм.
Мирна отметна глава назад в екстаз.
- Толкова е хубаво, Брайън.
- Да. - каза той, подпирайки глава на рамото ѝ. - Боже. - той се тласна в нея нежно, завъртайки бедрата си, за да засили удоволствието им. - Чувствам те фантастично.
Няколко души минаха покрай тях, разговаряйки помежду си относно товарането на камиона. Техници, предположи Мирна. Те обаче продължиха да вървят по пътя си и Брайън дори не спря с бавните си, леки тласъци. Тя потърси устата му със своята, целувайки го дълбоко. Ударите му се ускориха. Той изпъшка в устата ѝ. Тя му отговори със стон. Тласъците му ставаха все по-бързи.
Той напълно беше загубил контрол. Тя сграбчи косата му, пръстите ѝ се забиха в скалпа му, когато възбудата ѝ достигна връхната си точка. Той откъсна устата си от нейната.
- Близо ли си? - попита той. - Господи, моля те, кажи ми, че си близо.
- Свърши ли? - тя не можеше да повярва. Обикновено издържаше много дълго, почти цяла вечност.
- Мммм. - промърмори той. - Почти. Да, да. Не мога да го задържа. - ръцете му се вкопчиха отчаяно в сакото ѝ. - О, Боже. - той се заби в нея по-силно, по-дълбоко и потрепери срещу тялото ѝ с дрезгав вик. Ръцете му се придвижиха към автобуса от двете страни на главата ѝ, докато тялото му трепреше от задоволство. Той се отпусна върху нея, смачквайки я в твърдата стомана.
- Извинявай, бебче. Не исках да свършвам толкова бързо. - прошепна той.
- Няма проблем. Ти ме предупреди.
- Това не е добро извинение.
Изплъзвайки се от тялото ѝ, Брайън падна на колене и прехвърли крака ѝ през рамото си. Той засмука клитора ѝ в устата си и тя потръпна. Два пръста се плъзнаха в нея, извивайки се напред, за да я стимулират на перфектното място. Пръстите му се гмуркаха дълбоко и бавно се отдръпваха, преди отново да се потопят дълбоко. Тя зарови ръце в косата му и се облегна тежко назад, мяукайки от удоволствие при всеки тласък на пръстите му и всяко перване на езика му.
Ярка светлина заслепи Мирна в лицето. Тя примижа и вдигна ръка, за да прикрие очите си.
- Упс, съжалявам. - каза непознат мъжки глас.
Фенерът изгасна. Тялото на Мирна се напрегна. Тя изгуби концентрация и възбудата ѝ намаля. Брайън обаче не я пусна. Той отново започна да я работи с уста и пръсти. Не след дълго тя забрави къде се намира. От вътрешността на автобуса се чуха животинските стенания на Сед и ответните викове на три момичета. Три? Как можеше един мъж да оправя едновременно три жени? Може би сега и Ерик участваше. Тяхната възбуда се предаде на нея и скоро тялото ѝ се разтресе. Тя извика, докато удоволствието пронизваше тялото ѝ. Краката ѝ омекнаха. Брайън я хвана със свободната си ръка, когато тя започна да се плъзга по автобуса. Когато тръпките ѝ утихнаха, той я прегърна и целуна нежно.