БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 16

Мирна се завъртя в тясното легло и се сгуши до топлото тяло на Брайън. Той въздъхна в съня си, ръката му я стисна здраво, преди отново да се отпусне.
Автобусът бръмчеше силно, докато се изкачваше по хълм, временно заглушавайки тихото похъркване на Трей, идващо от леглото под тях. Не бяха стигнали още до Де Мойн, така че какво я беше събудило?
Тя отвори очи и се вгледа в мрака. Леглото беше достатъчно удобно, но беше само метър на метър и деветдесет, така че нямаше много място за движение. Това не беше проблем за нея. Напротив, послужи ѝ като добро извинение да се притиска към прекрасния мъж до нея. Тя зарови нос във врата му и вдиша дълбоко.
От трапезарията се чу издрънчаване на консервена кутия в масата. Значи това я беше изтръгнало от съня. Кой ли беше буден в този час? Тя се надвеси над тялото на Брайън и надникна през завесата. Сед седеше на масата за хранене с гръб към нея. Той отпи глътка от бирата си, докато гледаше нещо в дланта си. Тя се зачуди дали би се възпротивил на компанията ѝ. Изглеждаше самотен.
Мирна слезе от леглото, придърпвайки тениската на Брайън върху бикините си. Багажът ѝ беше останал в колата, така че нямаше какво да облече в леглото, а Брайън не искаше да спи гола при толкова много мъже наоколо. Когато краката ѝ удариха пода, Сед обърна глава, за да я погледне. Той се усмихна леко и скри нещото от дланта си в джоба.
Тя застана до пейката срещу него и изчака търпеливо.
- Не можах да заспя. - каза той накрая.
- Мога ли да се присъединя към теб?
- Да, разбира се. Искаш ли бира?
Тя поклати глава.
- Не пия. Бившият ми съпруг беше алкохолик и не мога да понасям вкуса на алкохола. - или миризмата.
Сед бутна настрани три празни кутии от бира.
- Аз... не знаех, че си била омъжена преди.
Мирна сви рамене.
- Беше отдавна. - тя приглади косата си зад ушите и смени темата. - Мисля, че Брайън наистина съжалява, че те удари.
- Да, знам, но го заслужавах. Синклер не пердаши някого, освен ако не го заслужава. Брайън е добър човек. Не е като нас останалите.
- Мисля, че всички сте добри момчета.
Той ѝ се ухили, а сините му очи блестяха в слабо осветеното помещение.
- Дори Ерик?
Мирна се засмя.
- Да, дори Ерик.
- Права си... Те са добри момчета. Аз съм задника в групата.
Тя се пресегна през масата и го хвана за ръката.
- Това не е вярно, Сед. Знам, че нещо те притеснява. Винаги можеш да говориш с мен, ако желаеш.
Сед сведе поглед.
- Не бива да ме докосваш, Мирна. Брайън не би го приел добре.
Тя искаше да го попита нещо, което не ѝ даваше мира, откакто ги срещна преди две вечери.
- Последното момиче, което го заряза... Онова, заради което се беше напил. Ти наистина ли...? - тя наклони глава на една страна въпросително.
- Да, изчуках я. И предишната му приятелка също. И по-предната... Казах ти, че съм задник. Той трябва да ме удря по-често.
Мирна стисна ръката му.
- Аз няма да ти позволя да ме чукаш.
Той вдигна поглед към нея и се усмихна.
- Сигурна ли си?
Сърцето ѝ заблъска силно в гърдите. Сед беше хипнотичен. Енигматичен. Мъжествен. Никога преди не беше срещала някой като него. Тя издиша затаения си дъх.
- Да, сигурна съм.
- Трябваше ти време да помислиш. - той се подсмихна. - Всички жени са еднакви. Курви.
Тя се вцепени, макар да знаеше, че той просто се опитва да я провокира и дразни. Тази дума я смути. В миналото ѝ беше подхвърляна твърде много пъти.
- Да, всички ние сме к-курви. Особено около рок звездите, на които се възхищаваме. Защо мислиш, че е така?
- Ъхм?
- Защо мислиш, че жените са толкова развратни, когато са близо до теб? Или Брайън? Или Трей? Някой от вас?
- По дяволите, ако знам.
- Да, аз също. Би било интересно да го проуча.
Може би би могла да получи финансова субсидия за изследване по темата. Винаги ли групитата са така разкрепостени или поведението им се променя, когато са около бандата? Тя знаеше, че славата на Sinners я засяга пряко. Вълнението да спиш с мъж, когото хиляди жени жадуват. Странна психология.
Не че имаше време да проучва нещо толкова забавно като развратността на групитата. Настоящият ѝ проект изобщо не вървеше добре. Тя трябваше да съсредоточи всичките си усилия, за да запази финансирането си или можеше да целуне академичната си кариера за сбогом.
Сед стисна ръката ѝ, изваждайки Мирна от тревогите ѝ. Странно беше как нито едно от нещата, които редовно я тормозеха, дори не ѝ бе минавало през ума, откакто срещна Брайън.
- Не мисля наистина, че си курва, Мирна. - каза той. - Дори не искам да те чукам.
Тя се засмя.
- Оуч, това боли.
- Грешно ме разбра. Уважавам те. Ти си от типа жени, които бих могъл... които може би бих могъл да об... - той поклати глава.
- Разкажи ми за Джесика.
Очите му се присвиха опасно.
- Дори не споменавай името ѝ.
Телата на останалите се размърдаха в леглата.
- Не гледаше ли нейната снимка? - тя само предполагаше, но се оказва права.
Той пое дълбоко въздух и прехапа устна. След малко ѝ каза:
- Трябваше да я изгоря с останалите. Просто не мога да я пусна. Не изцяло. Сякаш болката я държи близо до мен по някакъв начин.
Тя стисна ръката му.
- Това е доста объркващо, Сед.
Той измъкна ръката си от нейната и я прокара по разрошената си черна коса.
- Да, знам. - той се изправи. - Лягам си. Мисля, че вече мога да заспя.
Мирна съжаляваше, че го е прогонила с любопитството си.
- Лека нощ.
- Лека нощ, професоре.
Мирна стана от масата и използва малката баня, преди да се качи обратно в леглото при Брайън.
- Хубаво ли си поговори със Сед? - попита той.
- О, буден ли си?
- Хубаво ли си поговори със Сед?
- Да. Доста е потиснат.
Брайън въздъхна.
- Не трябваше да го удрям. Знам много добре защо е такъв. Затова не мога да го мразя, независимо колко проблеми причинява. Знам, че той е десет пъти по-наранен от тези, които наранява.
Мирна обхвана лицето му с длани, искаше ѝ се да види изражението му в тъмнината.
- Ти си чудесен. Знаеш ли това?
Той я целуна нежно.
- Знам, че отново съм възбуден.
- Мисля, че никога повече няма да мога да вървя като хората. - тя се засмя.
- Ако не можеш да ходиш, не можеш да напуснеш леглото ми. - той целуна челюстта ѝ, врата ѝ. - Никога.
Слънцето изгря твърде бързо. Той я докосваше, целуваше я, галеше и смучеше кожата ѝ, вкусвашите устните ѝ, прегръщаше я с часове, но все още не бе завладял тялото ѝ. Поне не по начина, по който тя искаше.
Той обаче я притежаваше по начин, който тя никога не бе допускала, че ще се случи.