Глава 11 🔞

921 79 1
                                    

Брайън отведе Мирна до спалнята и затвори вратата. Тя го погледна с очакване на фона на ограничената светлина, идваща иззад тежките завеси. Той се усмихна, обхвана бузата ѝ с длан и прокара палец по скулата ѝ. Тази жена... Тази красива, интелигентна, остроумна, забавна, секси жена. Как можеше да не се влюби в нея? Знаеше, че тя ще смаже сърцето му, но не му пукаше.

Той се чудеше дали бе правила подобен секс маратон и с другите си любовници. Тя определено беше умела и много страстна. Брайън не посмя да я попита. Не искаше да знае, че не е специален. Искаше му се да вярва, че той е първият, единственият мъж, с когото тя е изпитвала това ниво на страст. Можеше да се преструва. И можеше да се наслаждава. Ако тя искаше нови преживявания, той щеше да направи всичко възможно, за да ѝ ги даде.

Мирна положи нежно ръка върху голия му корем и той се напрегна. Беше все още твърд, но искаше този път да я кара по-бавно, за да не се изгуби отново в поредното безсмислено чукане. Не че безсмисленото чукане беше нещо лошо. Беше феноменално, а и тя беше отворена за това, което направо го взривяваше.

Въпреки това тя заслужаваше да бъде ценена и уважавана и той щеше да отдели цялото време на света, за да я накара да се чувства красива, както ѝ беше обещал.

Не трябваше да позволява на Ерик да ги гледа в банята. Беше сигурен, че заради това сега тя се чувства мръсна. Когато музиката започна да звучи в главата му, той не се замисли изобщо как пренебрегването на чувствата и нуждите ѝ щеше да ѝ се отрази.

Брайън наведе глава, за да целуне клепачите ѝ. Бузите ѝ. Върха на носа ѝ. Въпреки че тя предложи примамливата си уста, той отказа устните ѝ. Все още не. Но челюстта ѝ, да, той я целуна там, а след по врата ѝ точно под ухото. Пулсът ѝ барабанеше срещу устните му.
Тя въздъхна и зарови пръсти в косата му, като наклони главата си настрани, за да му позволи лесен достъп. Кожата ѝ беше влажна и хладна. Той остави топла следа по врата ѝ, карайки я да потръпне.

- Студено ли ти е? - прошепна той, повличайки я към леглото и топлите завивки.
- Подпалена съм.

Брайън се ухили. Тя винаги беше подпалена. И той охотно се гмурна в това приключение, знаейки, че накрая ще изгори.

Той я вдигна и положи на леглото, оставяйки най-възхитителните ѝ части покрити с кърпата. В крайна сметка щеше да стигне и до тях, но искаше да започне оттам, където тя не би го очаквала. Той коленичи в края на леглото, вдигна крака ѝ и взе изящното ѝ стъпало в ръцете си, масажирайки го с палци. Той опря петата ѝ на рамото си и целуна глезена ѝ, прасеца и задната част на коляното. Тя въздъхна. Езикът му се плъзна по чувствителната кожа там, чертаейки хаотични шарки зад коляното ѝ.

БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora