БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 44

Защо Мирна беше толкова нервна? Те бяха просто родители. Да, един от тях беше Малкълм О'Нийл, но това не трябваше да кара корема ѝ да се свива, а дланите ѝ да се потят.

- Добре ли си? - попита Брайън.
- Чудесно. - отговори тя с нехарактерно писклив глас.
- Не бъди нервна. Те ще те харесат.

Тази вечер настроението в бекстейджа беше по-спокойно от обикновено. Почти не се виждаха оскъдно облечени жени. Брайън отвори вратата на съблекалнята и въведе Мирна вътре. В момента, в който я последва, той беше сграбчен в здрава прегръдка от зашеметяващо изглеждаща жена, която го целуна направо по устата.

- Извинете. - измърмори Мирна под носа си.
- Мамо. - изстена Брайън. - Не мога да дишам.
- Не съм те виждала два месеца, а ти ме поздравяваш с 'не мога да дишам'?

Той прегърна майка си, повдигайки краката ѝ от пода и тя се засмя.

- Остави майка си. - каза дълбок глас зад Мирна. Тя се обърна и вдигна поглед към Малкълм О'Нийл. Сърцето ѝ направи тройно салто в гърдите ѝ. Точно от това се страхуваше.

Мирна го зяпна като риба на сухо - гърлото ѝ се опитваше да издава звуци, устата ѝ се отваряше и затваряше от време на време. Ръката на Брайън се плъзна успокояващо около раменете ѝ.

- Е, това е тя. - каза Брайън. - Мирна.
- Изглежда твърде нормално. - каза подозрително Малкълм. Той също изглеждаше нормално, което някак си изненада Мирна. Не трябваше ли роклегендите да блестят от величие?
- Не му обръщай внимание. - каза майката на Брайън. - Забравил е добрите си маниери у дома. Аз съм Клеър Синклер. Да, можеш да се смееш. Не осъзнавах колко глупаво ще звучи името ми, когато се съгласих да се омъжа за Малкълм. Нямах никаква представа, че фамилията му не е О'Нийл, докато не видях истинското му име в свидетелството ни за брак.
- Никога не си питала. - каза Малкълм.

Мирна не посмя да се засмее на името на Клеър. Тази жена дяволски я плашеше. Тя имаше външен вид на супермодел и харизма на звезда, с което засенчваше фермерската дъщеря от Средния Запад. Клеър трябваше да е в началото на петдесетте и изглеждаше грандиозно. Нито една бръчка не загрозяваше перфектната ѝ кожа, а в копринената ѝ кестенява коса не се забелязваха посребрени кичури. Ако Мирна я беше срещнала на улицата, щеше да предположи, че е на тридесет и пет. Най-много. Изглеждаше биологически невъзможно да бъде майка на Брайън. Той имаше нейните високи, изваяни скули, но те приличаха повече на брат и сестра, отколкото на майка и син.