БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 20

Брайън си вземаше бърз душ в тясната баня на тур автобуса. Нямаше търпение да види Мирна отново. Още не можеше да повярва, че се бе съгласила да го посети. Не можеше да мисли за нищо друго, освен как я привлича в прегръдките си. Държи я здраво. Докосва я. Изпива я.
Господи, аз съм шибан глупак. Знаеше, че тя би разбила сърцето му, но не го интересуваше.
След душа той се отправи към спалнята, за да си потърси дрехи.
- Можеше да почукаш. - каза Трей отвътре.
Брайън спря на прага, държейки кърпата около кръста си. Застанал пред дългия скрин, Трей обви ръце около слабия младеж пред себе си и прилепи тялото си към гърба му. Ръката му се плъзна под подгъва на тениската на новия му приятел.
Очите на момчето се разшириха шокирано и той хвана ръцете на Трей, спирайки го.
- Х-хей, Мастър Синклер, ъъъ, Брайън. Мога ли да те наричам Брайън? - Брайън сви рамене и младежът се изчерви. - Не е това, което изглежда. Аз не си падам по момчета или нещо подобно... - той поклати енергично глава.
- Но ще започнеш. - промърмори Трей, вдигайки тениската му още по-нагоре.
- Трей, пак ли задиряш девственици? - Брайън се ухили на най-добрия си приятел и последното му завоевание.
- Този се казва Марк. И знаеш колко много обичам черешките. (*)
Брайън се подсмихна. Предполагаше, че това не се отнася само за близалките.
Трей бавно прокара език по врата на Марк, който потръпна и обърна глава да го погледне.
- Знаеш, че тази спалня е моя, щом взема Мирна от летището.
- Да, да. - промърмори Трей. - Това няма да ми отнеме повече от няколко часа.
Марк се напрегна, а Брайън завъртя очи.
- Трябва да се облека. Ще изчезна, преди да се усетиш и тогава вие двамата може да продължите да правите това, което се канехте да направите.
- Хм, чакай. Аз... - Марк се отскубна от прегръдката на Трей и извади лист хартия от задния си джоб. Разстла го върху скрина. Това беше рисунка на китарите на Брайън и Трей, кръстосани в горната си част и логото на Sinners под тях. - Ще го татуирам на гърба си и искам да включа подписите ви под китарите. Респект към любимите ми китаристи. - той хвърли нервен поглед към Трей и бързо го отклони към Брайън. - Вие, момчета, разбивате. Обожавам ви. Искам да бъда като някой от вас.
- А аз искам да те оправя. - каза Трей, като си играеше с косата по тила на Марк.
Брайън се почеса зад ухото, като умишлено се взираше по-дълго в рисунката, за да не гледа действията на Трей.
- Хубав дизайн. - каза той. - Разбира се, че ще го подпиша. Искаш моето истинско име или сценичното е достатъчно?
Марк се усмихна весело и му подаде черна химикалка.
- Просто Синклер би било страхотно. - Марк хвърли поглед към Трей, който се облегна на гърба му, за да погледне рисунката през рамото му. - И Милс. - Марк преглътна. - Моля те.
Брайън надраска фамилното си име под черно-бялата китара.
- След като я направиш, може да изпратиш снимка на татуировката на нашия уеб администратор. Имаме страница на сайта, посветена на татусите на феновете. Sinners Ink.
- Аз съм уеб администратора. - промърмори Трей. - Затова се увери, че си гол на снимката.
Марк се засмя нервно. Брайън подаде писалката на Трей, но той я остави на скрина и покри с двете си ръце корема на красивия си фен. Кутретата му се шмугнаха под колана на дънките му.
- Ще го подпиша по-късно.
Докато се обличаше, Брайън опита да игнорира Трей и следобедното му забавление. Оказа се, че е толкова лесно, колкото игнорирането на пневматичен клаксон.
- Толкова си секси. - мърмореше Трей, докато смучеше и облизаше врата и ухото на Марк.
- Не...
- Шшш. Секси си. - черна тениска падна в краката на Брайън. Той побърза да се облече и да се махне. Закопча ципа на дънките си, но нечий друг се откопча. - Не харесваш момчета, а? - промърмори Трей. - Това заек ли е в джоба ти или просто се радваш да ме видиш?
- Чакай. - ахна Марк. - Ооооо.
- Да! - извика Брайън. - Изчакай, докато си тръгна. Моля те!
Трей се засмя. Дъхът на Марк заседна в гърлото му и той изстена от удоволствие.
Брайън грабна ботушите, чорапите и тениската си и се запъти към вратата, опитвайки се да не гледа оскверняването на Марк от приятеля си. И тогава се сети за щастливата си шапка.
- По дяволите! - измърмори Брайън под носа си.
Беше я прибрал в скрина. В чекмеджето точно пред мястото, където Трей галеше члена на този младеж. И търкаше. И галеше. И... Защо гледането как Трей обработва с ръка това момче, възбуждаше Брайън? Определено имаше огромна нужда от секс. Беше минал почти месец, откакто за последно беше с Мирна, а не беше свикнал на толкова дълго въздържание. Надяваше се тя да е толкова сексуално невъздържана, колкото си я спомняше.
Трей хвърли поглед към Брайън и се ухили дяволито. Зеленото око, което не беше скрито от прекалено дългия му черен бретон, блестеше пакостливо, повече от обикновено.
- Имаш ли нужда от нещо, братле?
- Трябва да отворя това чекмедже. - той го посочи със сбръчкан нос.
- Какъв е проблемът? Притесняваш се, че Марк ще свърши върху теб ли?
Всъщност да. Момчето изглеждаше почти готово да изхвърли товара си, докато Трей го работеше с тренирана лекота. Марк погледна към ръката на Трей, изпъшка съкрушено и отпусна глава на рамото му със затворени очи.
- Ах, Боже. Свършвам...
Трей се подсмихна и пусна члена му, за да може Брайън да отвори чекмеджето.
- Усещаш ли колко съм твърд за теб? - каза Трей в ухото на Марк. - Това ще влезе в задника ти веднага щом Брайън се измете оттук.
Марк изстена и опита да се отдръпне.
- Не, не искам... Ще боли. Няма ли да боли? - той погледна неуверено през рамо към Трей. Брайън забеляза, че не протестира много силно.
- Не и по начина, по който аз го правя.
- Смени чаршафите, когато свършите. - Брайън извади шапката си от скрина и бързо излезе от стаята.
Той приключи с обличането в коридора, преструвайки се, че не чува как най-новото любовно завоеване на Трей вика в екстаз от другата страна на тънката врата. Брайън сложи късметлийската си шапка - мека кожена федора - на главата си. Не искаше да губи време да оправя дългата си до раменете коса в обичайния ѝ стил. Това, което искаше да направи, беше да накара полета на Мирна да пристигне по-рано.
- Значи тя е на път? - попита Ерик.
Брайън погледна часовника си.
- Трябва да е тук след няколко часа. Ще ми направиш ли една голяма услуга?
- Зависи каква.
- Почисти това място. Възмутително е.
Ерик се огледа, сякаш за първи път виждаше условията им на живота.
- Прав си. Господи, как можем да живеем така?
- Ние сме мърлячи, но се съмнявам, че Мирна ще оцени живота в мръсотия. Знаеш ли къде е Джейс? Искам да взема мотора му назаем.
- Никаква идея.
Брайън излезе да търси Джейс, като често поглеждаше часовника си. Не искаше да закъснява. Ако беше необходимо, щеше да подкара шибания автобус към летището.

***************

(*) Cherry - на английски език е жаргонен израз за девственик. Изразът 'pop the cherry' е сленг за загуба на девствеността.