БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 15

- Трябва да спрем да се увличаме толкова много. - промърмори Мирна.
Брайън се засмя.
- Къде е забавното в това?
Тя се притисна към него.
- Ще заминат за Де Мойн без нас.
- Ще ни изчакат. Сед още не е изритал онези момичета от леглото си.
Това беше очевидно. Момичетата продължаваха да крещят името му, сякаш участваха в някакво състезание за най-силно озвучаване на света. Тя чуваше как Сед псува силно, а автобусът леко се люлееше при всяко проклятие, което той крещеше.
Мирна се намръщи, спомняйки си за заслепителната светлина в лицето ѝ преди минути.
- Някой ни видя.
- Мисля, че беше един от техниците. Те са свикнали да виждат такива неща, скъпа. Не се тревожи. Никой нищо няма да каже.
Тя се нацупи още повече.
- Виждали са те да правиш орален секс на жена навън, прикована към задната част на автобуса?
- Да.
- Какво искаш да кажеш с това 'да'? - защо ревнуваше, по дяволите? Вероятно правеше подобни неща през цялото време. Това бяха нови преживявания за нея, но за него си беше един нормален ден.
Той се засмя.
- Да, току-що.
Мирна го плесна леко по гърдите. Той винаги я караше да се чувства по-добре. Караше я да се чувства специална, дори когато тя знаеше, че не е.
- Хайде да приберем колата ми.
Тя обу бикините си и нагласите дрехите си. Краката ѝ все още трепереха. Този мъж беше толкова добър за нея и едновременно толкова лош.
Брайън закопча ципа си и хвърли използвания презерватив на земята, а след това хвана ръката ѝ в своята.
- Води ме, хубава госпожо.
- Не се ли страхуваш, че някоя бясна фенка ще вземе това и ще опита да се оплоди с войниците ти? - попита Мирна и кимна към кондома.
- Оф, Мирна, това беше отвратително.
- Както и да изхвърлиш това на земята, нали?
- Не.
- Вдигни го.
Той въздъхна високо.
- Окей. - той вдигна презерватива и ѝ го подаде. - Ето, прибери си го в джоба.
- Ууу. Не.
- Значи го поемаш в тялото си, но не и в джоба си?
- Това е различно.
- Щом казваш.
Мирна извади ключовете от сакото си.
- Просто го изхвърли.
Те минаха зад втория автобус и се отправих към паркинга. Той беше почти празен и слава богу имаше кофа за боклук, в която Брайън да изхвърли странния си товар. Беше достатъчно тъмно, за да може някой да го разпознае, докато двамата се насочваха към отличителната розова кола в далечината.
- Каква красива кола! - ахна Брайън, надничайки през прозореца на шофьора. - Може ли аз да шофирам?
Мирна се поколеба. Тя наистина беше изключително покровителствена към тази кола. Мисълта, че някой друг щеше да я кара повече от триста мили, вече я изнервяше доста. Обаче прекарването на малко допълнително време с Брайън беше мощен мотиватор и тя му подаде ключовете. Той отключи вратата и я отвори.
- Уау! - прошепна той. - Напълно е реставрирана. Качвай се.
Тя влезе от страната на шофьора, плъзна се през бялата кожена седалка и се настани на мястото на пасажера.
Брайън я последва, затвори вратата и запали мотора, който оживя с тихо мъркане. После форсира двигателя.
- Има такава сила.
- Можеш да заложиш сладкия си задник, че е така. - каза Мирна.
- V-8 двигател?
- Да. 312 с двойни Holley карбуратори.
- Готино.
Брайън включи колата на скорост и излезе от паркинга. Той изви волана на една страна и се понесе настрани, преди да поеме по правя линия към автобусите. Реши да направи няколко обиколки около тях. Мирна се свиваше всеки път, когато гумите изсвистяваха, но Брайън се наслаждаваше толкова много, че сърце не ѝ даваше да помрачи настроението му.
Мирна забеляза Джейк, техникът с русата пънк прическа, който им махаше превъзбудено.
- Мисля, че са готови за тръгване.
- Да, предполагам. - Брайън спря зад автобуса, набивайки рязко спирачки. - Това беше забавно. - той я привлече през седалката и я целуна. - Хайде да отиваме в леглото.
- Отново?
- Ще ми се да поспя малко.
- О, отиваме да спим. - тя се усмихна и наведе глава, засрамена от първото си предположение.
- Поне за няколко минути. Изтощи ме днес, жено. И не съм свикнал да ставам рано. Обикновено купонясваме цяла нощ, а след това спим цял ден.
Вратата на колата се отвори.
- Решено е! - въодушевено извика Джейк, мушвайки глава в купето. - Аз ще карам Thunderbird-а.
- Не и ако караш катоБрайън. - каза Мирна.
- Ще бъда мил с нея. - обеща той.
Брайън слезе от колата.
- Не съм лош шофьор. Не можеш да сложиш голям двигател в малка кола и да очакваш от мен да не видя на какво е способна. - Брайън помогна на Мирна да излезе от колата.
- Сладка е! - каза Джейк и се настани на шофьорската седалка. - Ще се видим в Де Мойн. - вратата се затръшна. Гумите изскърцаха, когато колата потегли назад.
- Страхотно! - каза Мирна иронично. - Някакъв маниак кара колата ми.
- Той няма да я нарани. Ако го направи, ще ти купя чисто ново Porsche.
- Не искам Porsche. Обичам тази кола! Принадлежеше на баба и дядо.
- Всичко ще бъде наред. Обещавам.
Тя се загледа в кръглите задни светлини на Thunderbird-а, които светнаха на знака СТОП. Гумите отново изфучаха, когато колата се стрелна напред. Джейк мина от едното платно в другото и увеличи скоростта над максимално допустимата. Мирна тропна с крак от безсилие. Тя хвана предната част на тениската на Брайън и го задърпа към автобуса.
- Да тръгваме. Колкото по-бързо стигнем до Де Мойн, толкова по-бързо мога да сритам задника на този маниак.
- Оооо. Мога ли да гледам?
- О да. Определено може да гледаш. Дори ще го държиш, докато го сритвам.
Мирна тръгна нагоре по стълбите, но тяло, изхвърлено от вътрешността на автобуса спря напредването ѝ. Тя хвана младата жена и ако Брайън не я крепеше, щеше да падне на асфалта.
- Коя част от 'махай се оттук' не разбра? - Сед изрева към младата жена от върха на стълбите. Мирна разпозна в нея момичето, което Сед беше вдигнал през бариерата преди около час.
- Сед... - изхлипа момичето, стиснала ръце пред гърдите си. - Моля те, позволи ми да остана с теб. Моля те!
- Приключих с теб. Изчезвай! - Сед, който изглеждаше силно раздразнен, се обърна и влезе в автобуса.
Младата жена тръгна нагоре по стъпалата, но Брайън я хвана за ръката. Вбесена, тя дръпна ръката си и започна да го удря многократно по гърдите. Очите ѝ се разшириха, когато разбра кого е нападнала.
- О, Боже, съжалявам, М-Мастър Синклер. - тя покри устата си с трепереща ръка. От очите ѝ потекоха сълзи. - Поговори с него вместо мен. Моля те! К-кажи му, че го обичам. - спирала се стичаше по лицето ѝ на черни струйки. - Кажи му, че ще се самоубия, ако не...
Брайън хвана раменете ѝ с ръце и леко я разтърси.
- Хей. Хей! Как ти е името, скъпа?
Тя вдигна поглед към Брайън и Мирна беше поразена от това колко уязвима изглеждаше. Не можеше да е на повече от двадесет години.
- Моето име?
- Да.
- К-Карън.
Тя се хвърли срещу Брайън, вкопчвайки се в него отчаяно. Той разпери широко ръце и погледна Мирна през рамото на Карън с поглед, казващ 'виж, не я докосвам'. Китаристът заговори с успокояващ тон на момичето.
- Карън, трябва да разбереш нещо важно за Сед. Той не търси връзка с никого. Просто секс. И знаеш ли? Няма нищо нередно в теб. Ти си красиво момиче. Сед не би те избрал, ако не беше.
Мирна се усмихна. Беше толкова мило от негова страна, че се опитва да я утеши.
- Просто си помислих... - момичето си пое дълбоко въздух. - Мислех си... - тя потърка лице в рамото му, размазвайки сълзи и грим върху тениската му.
- Какво си помисли? - той я потупа неуверено по рамото.
- Помислих си, че ако му покажа колко много го обичам, той... - гласът ѝ се снижи до шепот. - също ще ме обикне.
Брайън я отдръпна и погледна в насълзените ѝ очи. Мирна никога не го беше виждала да изглежда толкова сериозен.
- Сед не може да обича никого, Карън. Не и след Джесика.
Джесика?
Очите на Карън се присвиха.
- Бих убила онази кучка, ако можех.
- Не и ако аз стигна до нея преди теб. - промърмори Брайън. Той нежно прегърна Карън и я пусна. - Сега си тръгни с гордо вдигната глава. Оцеля след секс със Седрик Леон. Бих се обзаложил, че дори ти е харесало.
Момичето се ухили и целуна Брайън по бузата.
- Благодаря, че ме накара да се почувствам по-добре, Мастър Синклер.
Тя хвърли поглед към Мирна, докато минаваше покрай нея, но бързо го отклони. Мирна би искала да поговори с нея, за да научи повече за нейната психология. Наистина ли си мислеше, че е влюбена в Сед? Истинският Сед? Или звездната му рок версия, която дефилира на сцената? И кой беше истинският Сед? Мирна честно казано не можеше да каже, че го е срещала досега.
Брайън изтича нагоре по стълбите на автобуса. Чу се силен пукот, последвано от тупване. Мирна се втурна след него, но спря на стълбището с широко отворени очи. Сед лежеше проснат на пода, а Брайън стоеше над него, стиснал юмрук. Вокалистът се претърколи, за да се облегне на лакът и избърса кръвта от ъгъла на устата си с палец.
- Можеш ли да бъдеш нещо повече от задник? - крещеше му Брайън. - Писна ми да оправям щетите след теб.
- Защо те е грижа толкова много за моите курви, Брайън?
Те са точно като теб, скъпа. - намеси се гласът на Джеръми и Мирна тръсна глава, за да го прогони.
- Защото не са курви. - отговори Брайън. - Курвите не плачат, когато им кажеш да се омитат от леглото ти.
- Но със сигурност се държат като курви.
Сед се изправи на крака. Той сграбчи Брайън за тила и Мирна потрепна, мислейки, че любовникът ѝ ще бъде ударен. Брайън беше по-нисък от Сед, който се извисяваше над 1.90м и без съмнение можеше да вдига от лежанка два пъти повече от собственото си тегло. Сед обаче не го удари. Той го целуна отстрани по главата.
Погледът на вокалиста беше насочен към Мирна, когато каза:
- Не мисля, че осъзнаваш какъв късметлия си, приятелю.
Той се обърна, завлачи се по коридора и се затвори в празната спалня. Ерик се показа от едно от леглата със завеси отстрани на коридора.
- Не трябваше да го удряш, Брайън. Знаеш защо е такъв.
- Да, знам. - Брайън седна на тапицирана с кожа пейка около масата за хранене и потърка лицето си с ръце.
- Коя е Джесика? - попита Мирна. Брайън вдигна поглед към нея.
- Жената, която изтръгна сърцето на Сед и го хвърли на акулите.
Мирна сведе поглед. Тя можеше да се идентифицира с него. Сърцето ѝ отдавна беше храна за акулите и тя никога нямаше да си го върне обратно.