БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 23

Мирна се изкачи по стръмните стълби и влезе в автобуса. Общата част беше доста просторна. И разхвърляна. Ергенска квартира на колела.
- Ерик! - изрева Брайън. - Предполагаше се да изчистиш това място, загубеняко.
Барабанистът подаде глава от една врата в края на тесния коридор.
- Търкам тоалетната, пич. Тя вече тук ли е?
Мирна остави чантата си на плота и започна да разкопчава якето на Брайън, правейки го с повече концентрация от необходимото. Топла руменина се разля по лицето ѝ. Не можеше да се насили да погледне към Ерик. Чудеше се дали някога щеше да го погледне, без да се смущава? Той никога не беше споменавал, че е гледал как Брайън прави любов с нея. Вероятно за него не беше голяма работа, но за нея беше. Тя съблече якето и го подаде на Брайън, който го хввърли на дивана.
- Тук е!
Ерик хукна през коридора и сграбчи Мирна в ентусиазирана прегръдка, като я завъртя шеметно.
- Изглеждаш прекрасно, професор Секс.
Той я целуна звучно по бузите и тя се засмя.
- В добро настроение си.
Той се наведе до ухото ѝ и прошепна:
- Всички сме щастливи. Може би Брайън ще спре да се държи като кучка сега, когато си тук. Той е като парцал, откакто ти си тръгна.
- Чух това, Стикс. - каза Брайън.
Джейс влезе в автобуса и затвори вратата.
- Хей, Ерик! Брайън каза, че може да вземеш късметлийската му шапка като награда за почистването на автобуса.
- Готино! - барабанистът мина покрай Мирна и Брайън и грабна шапката от ръката на басиста. Той я нахлузи на главата си, а останалите трима избухнаха в смях. Ерик местеше погледа си неразбиращо от един човек на друг. - Какво?
- Изгледаш като задник, това е. - отговори Брайън.
- Значи ти изглеждаш готино, когато я носиш, а когато аз я нося, приличам на задник?
Брайън кимна със стиснати устни.
- Общо взето.
Джейс падна на дивана, прививайки се от смях. Ерик скочи върху него и стисна ръка здраво около врата му.
- Какво е толкова смешно? - Джейс се задави и се бореше за въздух, докато опитваше да се измъкне от хватката на Ерик. - Искаш ли да умреш, Малчо? На какво се смееш?
- Аз... не се смея... - задъха се Джейс. - на... теб.
- И по-добре да не го правиш.
Ерик пусна Джейс, който се изправи и намръщен започна да разтрива зачервения си врат. Сигурно беше гадно да си най-младият и най-дребен член в тази преливаща от тестостерон група. Мирна намигна на Джейс и той се ухили. Зад гърба на Ерик той сочеше шапката с огромна усмивка на лицето и изплезен език.
- Къде е Сед? - попита Брайън.
- Заведе няколко мацки в другия автобус. - отговори Ерик.
- И ти не се включи?
- Търках шибаната тоалетната.
- А Трей?
- Мисля, че заведе новата си сексиграчка в судио за татуировки.
- Значи саплнята е свободна. - Брайън хвана ръката на Мирна и я дръпна към задната част на автобуса. - До по-късно, пичове. Не ни безпокойте!
- Не ме оставяйте сам със Стикс! - оплака се Джейс и Ерик го сграбчи отново.
- Забавлявайте се, деца, а аз ще сритам задника на Малчо.
- Ерик! - извика Мирна, когато Брайън отвори вратата в края на коридора. - Мисля, че тази шапка ти стои много добре. И знаеш ли... отплатата винаги е кучка.
Той вероятно никога нямаше да разбере, че има предвид спермата в косата му като отплата за спермата, която той беше избълвал в нейната.
- Какво? - Ерик ѝ хвърли странен поглед, но Брайън я издърпа в малката стая и затвори вратата, преди тя да успее да отговори.
- Джейс ще се оправи ли? - попита тя загрижено.
- Не го мисли. Свикнал е да му сритваме задника.
Мирна се намръщи.
- Това не е много мило.
- Сед обикновено държи Ерик под контрол. Джейс обаче е толкова благодарен за включването му в групата, че приема доброволно глупостите на Ерик. Мисля, че е така, защото той не е бил с нас от самото начало.
- Това не би трябвало да има значение. Той е страхотен басист. - тя поклати глава. - Наистина не разбирам мъжкото мислене.
- Никой не отрича, че той е отличен музикант, но трябва да си спечели уважението като всеки един от нас. Никой няма да му го даде даром. Докато Джейс не срита задника на Ерик, Ерик ще сритва неговия. Просто той си е такъв. - Брайън махна шнолата от главата на Мирна, позволявайки на дългите кичури да се разпръснат свободно по раменете ѝ. - Защо продължаваме да говорим за това?
По дяволите, тя не знаеше. Чувстваше се покровителствено спрямо Джейс по някаква странна причина.
- Вместо това трябва да поговорим за това колко студени са ми краката.
Тя се взря в него, докато пръстите му разкопчаваха копчетата на сакото ѝ. Той я целуна по челото, челюстта, шията, докато сваляше дрехата от раменете ѝ. Очите ѝ се затвориха. Вече се чувстваше по-топло. Брайън погали с кокалчетата си голите ѝ ръце, а устата му засмука плътта под ухото ѝ. Той ѝ помогна да издърпа тениската му през главата. Тя държеше очите си затворени, докато изследваше с пръсти твърдите мускули на гърдите и ръцете му. Брайън я привлече към себе си, ръцете му я галиха успокояващо по гърба. Тя опря ухо на гърдите му, заслушана в силния, стабилен пулс. Той я държа така известно време. С едната ръка галеше гърба ѝ през бялата сатенена камизола, а с другата нежно масажираше скалпа ѝ.
Сърцебиенето му се ускори под ухото ѝ и тя се усмихна.
- За какво мислиш?
Той я прегърна по-силно.
- Емоционално е. Не би одобрила.
- Не бъди такъв. Искам да знам.
- Ще ти кажа по-късно.
Ръката му се придвижи към ципа на полата ѝ. Дрехата падна в краката ѝ и тя я изрита настрани. Брайън издърпа камизолата ѝ през главата, оставяйки я само по сутиен, жартиери, чорапи и високи токчета. Бикините ѝ все още бяха в джоба му. Той хвана ръцете ѝ и ги вдигна настрани. Отдръпна се, за да може да я огледа добре и се ухили дяволито.
- Знаеш как да възбудиш един мъж, професоре. Чудех се какво носиш под този строг костюм. По-добре е отколкото си представях.
Мирна се изчерви от удоволствие.
- Винаги съм се чудила защо купувам дантелено бело, когато никой не може да го види освен мен.
- Аз го виждам. Много е хубаво... Женствено. Секси.
Брайън я взе на ръце и тя ахна от изненада. Коленичил на леглото, той я постави на матрака. Обувките ѝ паднаха на пода. Той погали кожата на долната част на корема ѝ с опакото на ръката си. Тя потръпна. Пръстът му проследи ръба на белия ѝ дантелен сутиен.
- Значи никой не е виждал бельото ти? - той се ухили самодоволно.
- Не и наскоро. - каза тя. - Тук присъстващите са изключение.
Той я целуна страстно, като ръката му обхвана гърдата ѝ през сутиена. Когато устата му се отдръпна, той прошепна:
- Нека си остане така. - когато тя не отрече логиката на идеята, той се усмихна.
- Разбира се, останалата част от групата ти ме е виждала гола. - напомни му тя.
- Това не означаваше нищо. - краката ѝ започнаха да изтръпват, когато топлината навлезе в плътта ѝ. Тя посегна към ръба на завивката и я издърпа върху себе си. - Още ли ти е студено?
Мирна кимна, потрепервайки леко. Брайън събу ботушите и панталоните си, а след това се мушна под завивката по боксерки. Той притисна гърдите си към гърба ѝ и уви крак около нейния, обгръщайки я с топлината си. Той подпъхна одеялото под брадичката ѝ.
- Замръзваш. - прошепна той, заровил нос в косата ѝ.
- Забелязах. А ти си толкова топъл. - тя се притисна по-близо. Ръцете му я стиснаха здраво.
- Харесваш ме, нали?
- Какво те кара да мислиш така?
- Когато ти се обадих днес, си помислих, че просто ще ми затвориш. Онези глупави момичета крещяха да им давам автограф на циците, точно когато ти звъннах. Страхотен тайминг, няма що. Отне ми две седмици да събера кураж и да ти се обадя.
- Ако имах някакъв останал разум, щях да ти затворя. - измърмори тя.
- Сега си тук. Заряза всичко, за да се качиш на самолета и да ме видиш.
- По напълно егоистични причини. Вярвай ми.
- Съгласи се да пътуваш с пола на мотор и да замръзнеш от студ, за да бъдеш тук с мен.
- Хей, моторът беше наистина хубав.
- Ти ме харесваш, Мир. Признай го.
- Малко. - каза тя, подсмихвайки се.
Брайън я притисна по-близо.
- Искаш ли да отидем във Вегас и да се оженим?