БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 60

О Боже! Наистина го обичаше!

А и как можеше да не го обича?

Трябваше да му го каже.

Обичам те, Брайън.

Сърцето ѝ спря за миг, а след това ускори. Може би щеше да намери достатъчно смелост да му го каже утре.

Или пък догодина.

Тялото на Брайън се отпусна, но все още трепереше неконтролируемо. Той я повдигна за бедрата.

- Това ми идва малко в повече. - изстена той. - Не издържам.

Мирна се изкикоти и извади вибратора от тялото си.

- Мисля, че ти хареса.
- Хареса ми твърде много. - той посегна към нотната страница и надраска набързо линия с акорди и ноти. - Джейс ще бъде доволен от нашата развратност. - Брайън захвърли листа отново настрана и я привлече към тялото си.
- Но не толкова доволен, колкото съм аз.
- Боже, това беше шибано фантастично, нали?

Тя кимна в знак на съгласие. Той я целуна нежно и я погали по голата ръка.

- Доспа ми се. - промърмори той.
- Подремни си. Ще бъда тук, когато се събудиш и... Ще опитаме отново това нещо с нежността. - тя се усмихна. - Все някога ще успея да го направя правилно, дори ако ми отнеме няколко стотин опита.

Брайън се засмя сънливо и я притисна към себе си.

- С редовни упражнения ще ставаш все по-добра, скъпа. - тя лежеше и го слушаше как диша, докато премигаше вяло. - Обичам те, Мирна. - прошепна той точно преди да заспи. - Наистина... те... обичам...

Дъхът ѝ спря. Брайън я обичаше? По някакъв начин тя го знаеше, но докато той не изрече думите, не го усещаше истинско.

Сърцето ѝ заседна в гърлото. Мирна гледаше Брайън да спи няколко минути. Тя нежно докосна лицето му и го целуна по бузата. Навярно можеше и тя да му го каже, докато той спи. Само за да изпробва думите за първи път. Нещо като репетиция.

- И аз те обичам. - прошепна тя.

Очите на Брайън се отвориха рязко. Бил е буден? Мамка му. Мамка му! Сега нямаше как да върне казаното обратно.

Усмивката му се разнесе от ухо до ухо. Той изглеждаше толкова зашеметен, колкото някоя от фенките му.

- Да не би току-що да каза, че ме обичаш?

Тя отвори уста, за да отрече, но вместо това кимна.

- Мисля, че чаках да ми го кажеш - прошепна тя. - и се страхувах да го кажа първа.
- Чакала си ме да го кажа?
- Може би... Не знам. Току-що осъзнах...

Той се засмя и я целуна нежно със сълзи в очите.

- Страхувах се, че ще те облъсна, ако ти го кажа.
- Преди десет минути вероятно щеше да го направиш. Но тогава беше така. Сега е друго.

Брайън я прегърна.

- Ах, Мирна, мисля, че те обичам, откакто съм поел първия си дъх.

Той потърка устни в челото ѝ. Мирна се опита да преглътне емоциите си, но не се получи. Гърлото ѝ се беше стегнало на възел.

- Съжалявам, че ми отне толкова време да го осъзная... - каза тя задъхана. - Да го кажа.
- Ако наистина съжаляваш, ще го кажеш отново. - той покри бузата ѝ с длан и я погледна в очите. Палецът му докосна долната ѝ устна и тя си пое дълбоко дъх.
- Обичам те, Брайън... Обичам те! - тя стисна очи и ги отвори отново, а сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите ѝ. - Обичам те толкова много, че направо ме ужасява.

Той се наведе напред и я целуна дълбоко.

- Не се страхувай, Мир. Обичам те повече, отколкото бих могъл да изразя с думи. Няма да те разочаровам. Обещавам. Тази любов... нашата любов ще е завинаги.

Завинаги с Брайън? Да, тя можеше да се справи с това.

Мирна се усмихна, страховете ѝ се разпръснаха. Тя вярваше на този мъж с цялото си сърце. Напълно.

- Знаеш ли, - каза той - ще бъдем във Вегас за концерт следващата седмица. Искаш ли да отидем в някой параклис и да се оженим?

Загледана в очите на своето бъдеще, тя му се ухили. Крила на пеперуди изпърхаха около щастливото ѝ сърце.

- Мислех, че никога няма да попиташ.

Следва продължение...