БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 27

Мирна се преобърна, ръката ѝ кацна върху плоския корем на Брайън. Под нея изшумоляха няколко листа хартия и тя се усмихна. Той беше имал доста продуктивен ден за писане на песни, а тя щеше да остане кривокрака за цял живот. Ръката му се премести, за да обвие гърба ѝ, привличайки я по-близо до себе си.
- При тези темпове ще съм готов с целия албум до следващата седмица. - той направи пауза. - Само че ти си тръгваш след два дни.
Брайън не звучеше много щастлив от идеята. Той се намръщи, а тя му се усмихна. Мирна се надяваше групата да я покани да се присъедини към тях. Наистина искаше да прекара повече време с Брайън. Той бе разтърсил целия ѝ свят из основи по повече от един начин.
- Мислиш ли, че момчетата вече са станали? - попита го тя.
Той погледна дигиталния часовник на нощното шкафче.
- Вече е два часа. - той седна. - Да, бих казал, че са станали.
Брайън събра изписаните с ноти листи от леглото, отлепяйки един от лепкавия гръб на Мирна. Тя се нуждаеше спешно от душ. И около литър вода. Беше имала усилена тренировка през последните пет часа. Бягащата пътечка беше нищо в сравнение с този мъж.
- Нямам търпение да покажа това на Трей. - Брайън вдигна един от листите. Този, който беше написал, докато я чукаше диво на пода. - Направо ще го зашемети.
- А аз нямам търпение да го чуя. Звучеше фантастично, докато го крещеше срещу мен.
Брайън сияеше като дете на Коледа.
- Да, мисля, че се получи добре.
Мирна изпълзя от леглото, заставайки нестабилно на краката си.
- Трябва да говоря с групата. Да изчакам ли, докато ги запознаеш с новия риф?
- За какво искаш да говориш с тях?
- И ти си включен в това. - каза тя.
- В кое?
- Искам цялата група да вземете решение заедно. Така че, когато го обсъждаме, не искам да мислиш за мен като за своя любовница.
- Дали това е възможно? - той се засмя. - Не! - Брайън остави листите на скрина и привлече голото ѝ тяло към своето, ръката му се плъзна по извивката на дупето ѝ. - Кажи ми за какво става дума.
Тя го целуна по брадичката.
- Трябва да говоря с всички наведнъж. - настоя тя, а той се нацупи.
- Не съм ли малко по-специален?
- В този случай не.
Брайън въздъхна.
- Добре, ще събера момчетата заради теб. - откри захвърлените си панталони и се мушна в тях, закопчавайки ги около стройните си хълбоци. - Облечи се. Връщам се след малко.
Взе нотите си и излезе от стаята бос и гол до кръста.
Мирна затършува из чантите с покупки и се облече в новите си дрехи. Евтини, но функционални. При всички положения бяха по-добри от костюма ѝ. Но костюмът пък щеше да я накара да изглежда по-професионално, искайки тази услуга от бандата. Тя вдигна захвърления на пода костюм, но той се беше превърнал в намачкана неразбория.
Вратата се отвори и Брайън надникна вътре.
- Събрах всички. Готова ли си?
Тя се усмихна, хвърляйки костюма си на леглото. Обу сандалите, които беше купила, и потърси чантата си, за да извади писмото за отпуснатото финансиране.
- Виждал ли си чантата ми?
- Мисля, че е до вратата.
- Правилно. Благодаря.
Мирна мина покрай него, не пропускайки да го целуне.
Брайън затвори вратата на спалнята и я последва. Мирна намери чантата си и извади писмото отвътре.
- Къде са те?
Брайън се взираше в голия ѝ врат, който се подаваше над деколтето на зеления ѝ потник.
- Изглеждаш горещо. - погледът му потъмня.
- Земя вика Брайън! - каза тя. - Групата. Къде е?
Той затвори очи и разтърси леко глава.
- В другия автобус.
От отворената врата на втория автобус долетя музика от китара и развеселен разговор. Мирна се изкачи по стълбите, нервна по някаква неясна причина, и влезе в превозното средство. Голяма група мъже се бяха събрали в основното помещение. Тя видя всички членове на групата и няколко познати лица от шоуто в Чикаго. Техническият персонал. Трей държеше акустична китара и дрънкаше ноти, изписани върху лист хартия, напръскан с шоколадов сироп.
Той успокои струните и всички погледи се насочиха към Мирна. Тя се изчерви.
- Здравейте!
- Мирна! - поздрави я Ерик, обвивайки ръка около раменете ѝ. Все още носеше шапката на Брайън. Тя прехапа устни, за да не се разсмее. Очите ѝ се насочиха към Сед, който седеше на сгъваем стол и я наблюдаваше. Той безспорно беше лидерът на тази група. Имаше кралско излъчване. Ако той кажеше 'не', тя беше сигурна, че останалите ще застанат на негова страна. Сед беше този, когото трябваше да убеди. - Миришеш на Брайън. - каза Ерик в ухото ѝ.
Лицето ѝ почервеня и тя го отблъсна. Барабанистът се ухили и седна на бежовия кожен диван до Джейс.
- Е, за какво става въпрос? - попита Трей, оставяйки китарата на пода в краката си. Той седна от другата страна на Джейс на дивана срещу Сед.
Всички техници я наблюдаваха с неприкрито любопитство. Брайън уви ръка около кръста ѝ и тя се облегна на него за опора.
Мирна стисна писмото по-здраво. Защо беше толкова нервна? Не искаше Сед да ѝ откаже, затова. Тя искаше причина да... Погледна към Брайън, който я насърчаваше с лека усмивка. А навярно щеше да е по-добре, ако ѝ кажат да се разкара. Така щеше да ѝ е много по-лесно да не се влюби в техния водещ китарист. Тя се съсредоточи върху Сед.
- Искам да ви помоля за услуга.
- Всичко, което поискаш, Мирна. - каза вокалистът и изглеждаше искрен.
- Имам нужда от един милион долара, за да платя откупа за отвлечения ми пудел. - каза тя. Челюстта на Сед падна до земята и тя се засмя. - Шегувам се.
Брайън избухна в смях.
- О Боже, видя ли изражението на лицето му?
- Да ти го начукам, Синклер. - каза Сед.
- Съжалявам, Сед, не можах да устоя. - каза Мирна. - Изглеждаше толкова сериозен, седейки там...
- Уважавам те, Мирна. - каза той. - Или поне те уважавах до този момент.
Всеки присъстващ от мъжки пол в автобуса се взираше в Сед с отворена уста. Мирна не беше сигурна защо изявлението му ги шокира толкова много, но продължи.
- В интерес на истината, става дума за работа. За моето проучване.
- И коя част от мен би искала да проучиш най-много? - попита Сед, широко ухилен.
Мирна отново се изчерви смутена. Този мъж беше тотален алфа мъжкар. Тя смяташе, че не съществува жена на света, която да остане безразлична към него.
- Твоите фенки.
- Не знаех, че си обърнала резбата, Мир. - каза Ерик. - Мога ли да гледам?
- Искаш да изучаваш моите фенки? - попита Сед, игнорирайки изказването на барабаниста.
- Е, не само твоите. - тя погледна поред всеки член на групата. - На Трей, на Джейс, на Ерик. - вдигна поглед към Брайън. - На Брайън.
- Не разбирам. - намеси се Джейс.
- Това е, защото нямаш никакви фенки. - каза Ерик, като го удари силно по ръката. Джейс го бутна. Ерик се изправи заплашително на крака със свити в юмруци ръце. Мирна потрепери.
- Престани, Стикс! - настоя Сед. Ерик се поколеба, хвърли поглед към Сед и след това се отпусна на дивана, челюстта му се стегна, докато стискаше здраво зъби.
- Мир, какво точно питаш? - попита Брайън. - Искам да кажа защо се нуждаеш от нашето разрешение, за да изучаваш фенките ни? Не е като да са наша собственост.
Е, в известен смисъл бяха, но това беше едно от нещата, които тя планираше да изследва.
- Ами... надявах се, че мога да се присъединя към вас за турнето. - тя премести погледа си от Брайън към Сед. - Знам, че ще ви бъда в тежест, но ще се опитам да не ви се пречкам. Финансирането включва и субсидия за групата. За това, че ще ми позволите да пътувам с вас и да покрия разходите си. Десет хиляди долара. Може да задържите цялата сума.
Сед се засмя, отметнал глава назад, а дълбокият глас избуботи през широките му гърди.
- Сигурно се бъзикаш с мен.
Всичките ѝ надежди рухнаха. Тя прехапа устна и сведе поглед. Усещаше сърцето си като голяма буца лед в гърдите. Не беше голяма работа. Можеше да намери друга група. По-малко известна. Такава, която би могла да се възползва от парите. Тя се обърна да си върви, но се блъсна в гърдите на Брайън.
Той уви ръцете си около нея и я стисна.
- Аз казвам, че тя идва с нас.
Смехът на Сед заглъхна.
- Ама, разбира се, че идва с нас. Тя е твоята шибана муза, Брайън. Просто не мога да повярвам на този невероятен късмет. Тя предлага да ни плати, за да ти помага да пишеш песни.
Мирна обърна глава към вокалиста.
- Не, нищо не си разбрал. Не правя това, за да остана с Брайън. Правя го заради работата си.
Фронтменът се ухили.
- Сякаш причината има значение. Да, казвам, че си добре дошла на турне с нас. Другите какво мислите?
Трей издуха струйка въздух през устните си.
- Виждал ли си солата, които Брайън пише напоследък? - той махна с ръка към купчината листи на масата. - Бях готов да отвлека и нея, и малкия ѝ пудел. Да, по дяволите, тя остава!
- Нямам възражения. - каза Джейс.
- Аз имам едно условие. - каза Ерик и вдигна пръст във въздуха.
- Каквото и да се каниш да поискаш, отговорът е 'не'. - отряза го Брайън.
- По дяволите. - Ерик се намръщи. - Но...
- Не!
- Добре, щом настояваш, тя ще спи в моето легло с мен. Правя саможертва в името на групата.
Мирна поклати глава към Ерик невярващо. Брайън хвана брадичката ѝ и повдигна лицето ѝ, за да го погледне. Вгледа се в очите ѝ и след това я целуна. Писмото се изплъзна от пръстите ѝ, когато тя се вкопчи в голите му гърди.
Три месеца с Брайън?
Дали можеше да се справи с това?