БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 31

Мирна изпълзя от леглото, облече захвърлената на пода бяла лятна рокля без ръкави и се запъти към банята. Пътуваха вече два дни подред за шоуто във Флорида. Групата щеше да свири около час и веднага след като персоналът натовари оборудването, отново щяха да поемат на път за няколко концерта по източното крайбрежие. Честно казано тя не знаеше как момчетата издържат на всичко това без да загубят здравия си разум. Единственото, което правеха беше да се возят денонощно в автобус, като непрекъснато се движеха от град на град, без време да се насладят на местата, през които минават.
След като използва банята, тя обмисляше дали да се върне обратно в леглото, но реши, че Брайън ще се събуди и след това ще трябва да прекара няколко часа със стройните му бедра между нейните. Не че някога бе смятала това за нещо лошо, просто имаше много работа, а усещаше, че е твърде разсеяна, за да свърши нещо.
Мирна остави купчина документи на масата за хранене, седна на пейката, която не искаше да знае защо е лепкава и включи компютъра си. Сега, след като вече бе изготвила подходяща анкета, тя прекарваше вечерите си в интервюта на фенки. Проектът ѝ се развиваше много над най-смелите ѝ очаквания и вече разполагаше с огромен обем данни. Докато чакаше калпавата интернет връзка, тя отдели музикалните партитури на момчетата от нейните листи с данни, изцапани с бира. Отлепи дръжка на близалка от една страница и с отвращение огледа мистериозното кафяво петно. Момчетата бяха мърлячи и нямаха никакво уважение към нейните собствени вещи. Тя толерираше безпорядъка само защото не смяташе, че е нейна работа да ги превъзпитава.
Тя провери имейла си и отговори на половин дузина съобщения от свои студенти. Мирна работеше върху създаването на електронна таблица с данни, когато автобусът забави и спря. Тя изви врат, за да надникне през силно затъмненото стъкло. Поредният ресторант за бързо хранене. Отврат!
Джейк се измъкна от шофьорското място и се протегна, а устата му се отвори в широка прозявка. Той се сепна, когато забеляза Мирна.
- Не знаех, че има някой буден. - каза той. - Искаш ли закуска?
- Едно кафе би било фантастично.
- Едно кафе за Мирна... Нека бъдат две, на път съм да припадна.
Джейк излезе от автобуса, оставяйки вратата отворена, за да може свежия въздух да циркулира в кабината. Мирна чу безпогрешното скърцане на гумите на своя Thunderbird, когато спря до автобуса. Техниците злоупотребяваха с колата ѝ и километрите бързо се трупаха. Колкото и удобно да беше да има кола на свое разположение, май щеше да се наложи да я остави някъде на съхранение. Шофирането на допълнително превозно средство нарушаваше графика за сън на техниците, което представляваше голям риск за безопасността на всички.
Вратата на спалнята се отвори и Брайън се появи. Той примигна с очи на ранното утринно слънце и се усмихна на Мирна, когато погледът му се спря върху нея.
- Ето къде си била. Чаках те да се върнеш в леглото повече от час.
Той дори не се опита да прикрие голотата си или твърдия си член, стърчащ пред него. Точно поради това тя не се беше върнала в леглото. Брайън никога не ѝ оставяше време да навакса с натрупващата се работа. Непрекъснато отвличаше вниманието ѝ и то по толкова зрелищен начин, че тя не можеше да каже 'не'. А и не искаше.
Тялото ѝ вече реагираше на неговото на някакво подсъзнателно, примитивно ниво. Тя бе очаквала взаимната им обсебеност един към друг да намалее сега, когато бяха заедно 24/7, но тя дори се засилваше с всеки изминал ден. Никога не беше преживявала нещо подобно. Беше безнадеждно, лудо, изпълнено с похот.
- Опитвах се да отхвърля малко работа. - каза тя.
- Свърши ли вече?
- Ъхм... - Мирна знаеше, че няма да може да се концентрира с образа на голия Брайън, дамгосан в съзнанието ѝ. - Мога да си взема малко почивка. Всъщност... Трябва да направим нещо с колата ми.
Веждите му се повдигнаха и той се ухили.
- Великолепна идея. Колата ти. Отивам да облека някакви панталони.
- Чакай, не ме разбра. - но Брайън вече беше изчезнал обратно в спалнята.
Той се появи няколко минути по-късно по дънки и тениска. Сърцето ѝ препускаше от очакване. Тя се измъкна от сепарето и отиде да обуе обувки, докато той използва банята. На изхода се сблъскаха с Джейк, който се качваше по стълбите с две кафета.
- О, Синклер, ти си станал. Ето, може да изпиеш моето кафе. - Джейк се опита да подаде чашата на Брайън.
- Задръж го. - каза му той. - Мирна и аз вземаме Thunderbird-а. Ще се срещнем направо в Тампа тази вечер.
- Не мисля, че това е добра идея, Брайън. Беше се загубил в задния двор на родителите си. - Джейк подаде кафето на Мирна. Тя отпи глътка и направи гримаса. Беше твърде силно и горчиво.
- Задният двор на родителите ми е огромен. Не се притеснявай, ще успеем да стигнем навреме за концерта.
Джейк сви рамене.
- Мисля, че ключовете са в Дейв. Видях го да се качва в другия автобус преди малко.
- Благодаря, Джейк. И пич, изглеждаш ужасно. Защо не събудиш Сед и не го накараш да шофира малко?
- Добре съм. Ще се видим в Тампа.
Джейк изпи кафето си и се отправи към банята. Брайън отведе Мирна до колата, където тя изчака, отпивайки от горчивото си кафе, докато той вземе ключовете. След няколко минути той се появи и запали колата.
- Казах ли ти изобщо добро утро тази сутрин?
Тя поклати глава и му каза с усмивка:
- Не мислиш особено добре, когато цялата ти кръв е събрана в по-малката ти глава.
- По-малка?
Мирна се засмя.
- Това, което всъщност исках да направя с колата, преди да си извадиш прибързани заключения, беше да намеря място, където да я съхранявам, докато съм на турне с вас.
- Значи не искаше да смучеш члена ми докато шофирам?
- Да, но не затова го споменах.
Брайън излезе от паркинга, оставяйки автобусите зад тях.
- Хубаво е, че колата е с нас. Удобно е за поръчки, а и можем да се измъкнем от момчетата за няколко минути. Може да вземем ремарке и да я теглим с микробуса.
Тя се усмихна.
- Мисля, че това ще е перфектното разрешение. - наведе се към него и го целуна по бузата. - Техниците също ще го оценят. Всички приличат на ходещи мъртъвци.
- Скоро ще си починат. Още само десетина дни на път, след което имаме една седмица почивка. Ще останеш с мен докато сме в Лос Анджелис, нали?
Той взе чашата ѝ с кафе и отпи. Намръщи се, но отпи още една глътка преди да ѝ я върне.
- Лос Анджелис? - попита Мирна. - Не мисля така. През това време мога да се съсредоточа върху работата си. После турнето продължава, нали?
- Да. - отговори той тихо.
- Какво не е наред?
- Нищо. Отново съм сразен. - той образува пистолет с ръката си и имитира как се прострелва в гърдите.
- Цупиш се, защото трябва да работя?
- Не се цупя. - на нея със сигурност ѝ изглеждаше като да се цупи.
- Добре, хленчиш, защото трябва да работя?
- Не. Хленча, защото предпочиташ да работиш, отколкото да прекараш една седмица в Ел Ей с мен. - под носа си той измърмори: - Мамка му, защо винаги звуча като женката в тази връзка?
- Нямаше ли да работите по новия си албум?
- Е и?
- Ще бъде добре и за двамата да имаме няколко дни, в които да съберем мислите си и да свършим малко работа. Наистина ми е трудно да се концентрирам, когато си наблизо. Цялото това отпускане ме притеснява.
Брайън хвана ръката ѝ и я сложи на чатала си.
- Това отпуснато ли е според теб?
- Никой не казва, че ти си отпуснат. Създаваш музика и свириш концерт след концерт. - тя обичаше да го наблюдава, когато вниманието му е насочено на другаде. По този начин можеше да го съзерцава без да се издава колко очевидно е увлечението ѝ по него.
- И ти не си се отпуснала. - каза той. - Правиш всички онези проучвания с групитата.
- Така е, - съгласи се тя. - но събирането на данни е само върхът на айсберга. Трябва да анализирам тези данни, да направя статистика. Надявам се да намеря интересни тенденции в резултатите и да публикувам статия в някое научно списание. Този проект е наистина важен за моето бъдеще и имам много работа за вършене.
- И тази сутрин отново прекъснах работата ти.
- Щеше ми се да мога да кажа, колко много ме дразни твоето разсейване. - тя се ухили и стисна нежно члена му с ръка, все още лежаща в скута му. Тялото му се напрегна. - Но бих излъгала. - Мирна го целуна под ухото и нежно засмука плътта му. Одобрителното му ръмжене превърна зърната ѝ в остри камъчета. Тя разкопча панталона му и установи, че е без бельо. Членът му изскочи необезспокоявано и тя обви ръката си около основата му. - Ще можеш ли да шофираш?
- Аз вече шофирам.
- Искам да кажа с пениса ти дълбоко в гърлото ми?
Той ѝ се ухили.
- Има само един начин да разбереш.
Мирна целуна ъгълчето на устата му и наведе глава. Тя облиза цялата му дължина, прокарвайки ритмично език по гладката кожа и издухвайки хладни струйки въздух към плътта му, предизвиквайки тръпки от наслада по тялото му. Брайън постави ръка на тила ѝ, опитвайки се да я подтикне да го засмуче в устата си. Тя се съпротивляваше, искайки да го подразни още. Мирна стисна и отпусна ръката си в основата на члена му, докато прокарваше езика си по плътта му. Той ставаше все по-голям. И по-голям. Възбудата ѝ започна да взема превез над първоначалните ѝ намерения. Беше жалко да пропилява нещо толкова твърдо в устата си.
Чу се предупредителен сигнал от клаксон и един от тур автобусите прелетя покрай тях по четирилентовия път. Мирна засмука Брайън в устата си.
- О, Боже! - извика той и натисна рязко спирачките. Мирна дръпна глава, за да не го ухапе, когато той отклони от пътя. Брайън спря колата с две гуми на шосето и две в тревата, изключи от скорост и посегна към нея. - Оказва се, че не. Не мога да карам с пенис в гърлото ти.
Той я придърпа в скута си. Ръката му се премести под роклята ѝ и избута бикините ѝ на една страна. Брайън сграбчи бедрата ѝ и изпълни тялото ѝ със своето. Пръстите му се забиха в кожата ѝ, докато я насърчаваше да го язди. Бикините ѝ се врязваха в плътта ѝ всеки път, когато се издигаше и спускаше, подхранвайки възбудата ѝ.
Покрай тях прелитаха автомобили с висока скорост. Мирна се зачуди дали могат да видят какво правят двамата на предната седалка. Това можеше да направи сутрешното пътуване на някого малко по-интересно. Брайън отмести презрамките на роклята от раменете ѝ и оголи гърдите ѝ. Той наведе глава да смуче и ближе зърната ѝ, като притискаше гърдите ѝ една в друга, опитвайки се да ги вкара и двете в устата си наведнъж.
- Боже, толкова си секси. - изръмжа той.
Брайън заби зъби в нежното ѝ зърно и тялото ѝ се разтресе, последвано от освобождаването ѝ. Тя стегна вагиналните си мускули и се надигна, за да го довърши с бързи, плитки тласъци. Главата му се отметна назад, дишането му стана неравномерно.
- Мирна, Мирна. Ще ме накараш да свърша на мига, ако продължаваш така.
Вниманието ѝ беше привлечено от проблясъци на сини и червени светлини в задния прозорец.
- По-добре побързай. Току-що бяхме забелязани от ченгетата.
- По дяволите!
Той нагласи обратно горнището ѝ, за да покрие гърдите ѝ и бързо омекващият му член изпадна от тялото ѝ.
- Можеше да свършиш. - каза тя. - Първо трябва да провери извънщатските ми номера в системата, преди да дойде да говори с нас.
- Не можех. Топките ми се скриха в корема. - тя се засмя и се плъзна от скута му. Оправи бикините си и седна до него. Той закопча панталоните си. - Не е смешно.
- Страх те е от ченгета?
- Не, страх ме е от затвора.
- Ах, горкото бебе. - каза тя, целувайки го по бузата. - Щях да ти платя гаранцията... Надявам се преди Големия Барт да те направи своя кучка.
- Колко мило. - каза Брайън. - А твоята гаранция кой щеше да плати?
- Сигурна съм, че Сед би ме измъкнал срещу някоя малка услуга.
Брайън я прикова с гневен поглед.
- Дори не се шегувай с това.
- Само не се вкисвай, окей? Казах ти, че можеш да ми се довериш. Не се интересувам от Сед.
- Знаеш ли, точно това каза Анджи... И Кристи. И Джена. И Бетани. И Саманта. И...
Мирна присви очи към него.
- Не е нужно да ми рецитираш имената им. Давам си сметка, че си чукал много жени.
- Какво? Ревнуваш ли?
- Защо да ревнувам? Това между нас не е сериозно. Просто се забавляваме заедно.
- Ама разбира се. - той удари с юмрук по таблото. В същият момент се почука на прозореца. - Какво? - Брайън извика. После си пое дълбоко въздух и свали стъклото. - Мога ли да ви помогна, офицер?
Колата все още работеше на празен ход, но полицаят попита:
- Проблеми с колата? Имате ли нужда от влекач?
- Всичко е наред, сър. - отговори Мирна. Брайън стисна волана гневно.
- Аз ще се оправя с това. - изръмжа той към нея и вдигна поглед към полицая. - Всичко е наред, сър.
Дългунестият мъж изгледа внимателно Брайън с ръка, опряна на служебния пистолет на бедрото му. После насочи вниманието си към Мирна, която седеше скромно на пасажерската седалка в невинно бялата си рокля.
- Добре ли сте, госпожо? Чух викове и спорове, докато се приближавах.
- Добре съм. - тя му се усмихна уверено.
- А защо сте паркирали отстрани на пътя?
Мирна хвърли поглед към Брайън и се ухили злорадо.
- Моят спътник изпитваше известни затруднения да шофира, затова се наложи да спре.
- Пили ли сте, сър?
- Седем часа сутринта е, за бога!
- А употребявал ли сте?
- Какво? - ахна Брайън, но си наложи да успокои тона. - Не, не съм пил и не съм употребявал наркотици. Беше ми трудно да се концентрирам по... други причини.
- Разбирам. - офицерът не изглеждаше убеден. - Значи спряхте, за да си размените местата?
- Да. - каза Брайън. До този момент Мирна не знаеше, че той е способен да се изчервява.
- Трябва да правите това в зоната за почивка. Не е безопасно да се паркира отстрани на магистралата.
- Имате право. - съгласи се Брайън. - Свободни ли сме да продължим?
- Нека първо проверя книжката, регистрацията и застрахователната ви полица. Да се убедя, че всичко е наред.
Брайън измъкна портфейла си от задния джоб и извади шофьорската си книжка. Мирна намери регистрационната и застрахователната полица в жабката. Тя ги подаде на Брайън, който ги предаде на полицая.
- Хм... Шофьорска книжка от Калифорния. Регистрационни номера от Мисури. - полицаят поклати глава и след това отнесе документите в патрулната кола.
- Сигурно си мисли, че съм от сенчестия бизнес. - каза Брайън.
- Изглеждаш доста подозрителен с всички тези татуировки на черепи и демони.
- Не харесваш татуировките ми ли?
- Не съм казала това. Просто казах...
- Чух какво каза. Татуировките ми са подозрителни.
- Не, казах, че те карат да изглеждаш подозрителен.
- Няма разлика.
- Не е едно и също. Изобщо.
- Държиш се като кучка тази сутрин. - измърмори Брайън.
Ноздрите на Мирна се разшириха.
- Извини ме, да не би току-що да ме нарече кучка?
- Не, казах, че се държиш като кучка.
- Няма разлика.
Осъзнавайки, че е имитирала думите му, тя се засмя. Той също се ухили.
- Трябва да спорим по-често.
- Нека позная. Това те възбужда.
- Да, топките ми излязоха от скривалището си и Звярът е готов за действие.
Веждите ѝ се повдигнаха въпросително.
- Мога ли да пояздя Звяра?
Брайън вдигна пръстите си към челото ѝ.
- Трябва да си поне толкова висока, за да можеш да яздиш Звяра.
- Изглежда, че отговарям на условията.
Полицаят прочисти гърлото си пред прозореца на Брайън. Той се сепна и след това вдигна поглед към офицера, сякаш обсъждаха времето.
- Всичко е наред. - каза ченгето. - Нямате предишни нарушения, г-н Синклер. И колата не е обявена за открадната.
Брайън се намръщи.
- Звучите изненадан.
Полицаят се засмя нервно и му подаде документите.
- Следващият път не забравяйте да правите това в зона за почивка.
- Зона за почивка? - Брайън наведе глава, за да прикрие усмивката си. - Добре, следващият път ще го направим в зона за почивка.
Мирна се засмя истерично, облегнала се в пасажерската седалка.
- Пропускам ли нещо? - ченгето се почеса по главата с озадачен вид.
- Не. - Брайън прибра книжката в портфейла си. - Отново е забравила да си вземе лекарствата.
Мирна го удари с лакът и изтри сълзите от смеха от ъгълчетата на очите си.
- Благодаря ви, че ни проверихте, сър. - каза тя на ченгето.
- Да, много благодаря. - добави Брайън. Мирна отново избухна в смях. Двамата мъже я гледаха, докато тя се мъчеше да сдържи веселието си. - По-добре да се сменим още сега.
Той се плъзна към конзолата и Мирна мина над скута му, за да се настани зад волана. Тя махна на полицая и затвори прозореца, преди да се включи обратно в движението. Брайън се приближи и стисна бедрото ѝ.
- А сега... да видим ти колко добре можеш да шофираш с моята глава под полата ти.
Мирна се ухили и взе ръката му в своята.
- Изчакай, докато стигнем до зона за почивка. Вече знам, че няма да мога да се концентрирам с никоя твоя част под полата си. - тя стисна ръката му. - Нито с тази. - после вдигна своята, за да докосне устните му. - Нито с тези. - накрая покри с длан чатала му. - И определено не с тази.
- Ами с тези? - той събу ботуша си и изви пръстите си към нея.
- Хммм. - каза тя, хвърляйки едно око на пътя. - Не съм сигурна за тях.