БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 38 🔞

Мирна наблюдаваше с тревога как Брайън се приближава до леглото. Очите ѝ се насочиха към ремъците с цвят на камилска кожа в ръката му, а след това към веригата, окачена на тавана над нея. Никога преди не е била оковавана и беше сигурна, че няма да ѝ хареса. Тя обаче беше отворена за нови преживявания и желаеше да експериментира с Брайън.

- Преди да започнеш, - каза тя. - искам да ми обещаеш, че ще спреш веднага щом те помоля.
- Джейс каза, че трябва да ти запушя устата, ако това се случи. - очите ѝ се разшириха и сърцето ѝ започна да бие като лудо. - Но аз не съм Джейс. Ще спра веднага щом ме помолиш. Вярваш ли ми?

Мирна се поколеба, очите ѝ отново се спуснаха към ремъците.

- Така мисля.

Брайън остави ремъците и MP3-плейъра на нощното шкафче. После пропълзя на леглото до нея. Двамата коленичиха в центъра на матрака, един срещу друг.

Той хвана ръцете ѝ в своите и я погледна в очите. Беше все още със сценичния си грим, което ѝ напомни колко секси изглеждаше, свирейки на китарата си по-рано. Той осъзнаваше, че ѝ трябва известно време да се събере. Сърдечният ѝ ритъм бавно се нормализираше, докато се гледаха мълчаливо. Мирна се наведе напред, за да го целуне. Брайън прие това като сигнал да започне похищението си срещу сетивата ѝ и превърна целомъдрената ѝ целувка в нещо дълбоко и страстно. Пулсът ѝ отново се ускори, но този път не от безпокойство.

Брайън разкопча сакото ѝ и избута дрехата от раменете ѝ. Пръстите му се плъзнаха по копчетата на блузата ѝ, разкопчавайки първите две, преди да загуби търпение и да я разкъса. Той стисна гърдите ѝ в дланите си и след това разкопча предната закопчалка на сутиена ѝ. Устата му се премести към челюстта ѝ, гърлото, ухото. Фактът, че той беше толкова възбуден, я изненада.

Брайън съблече блузата и сутиена ѝ и ги захвърли настрана. След това свали полата ѝ, жартиерите и чорапите ѝ я последваха. Когато тя остана чисто гола, той посегна към кожените ремъци. Тревогата ѝ се върна. Може би това изобщо не беше добра идея. Той можеше да ѝ направи каквото си поиска и тя нямаше да може да го спре.

- Добре ли си? - след няколко опита, той закопча първия маншет. - Твърде стегнато ли е?

Мирна поклати глава.

- Брайън, не съм сигурна за това.