БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 2

Мирна прибра зад ухото си кичур коса, който се бе измъкнал от шнолата ѝ, и се усмихна на Брайън с надежда. Той потри вежда с показалеца си, докато обмисляше молбата ѝ. Тя предполагаше какво си мисли той. Защо една консерватино облечена мадама в бизнес костюм иска да седи на една маса с пет рок звезди?

Сед се премести в сепарето и потупа празното пространство до себе си. Тя отмести поглед от Брайън и го насочи към вокалиста. Добрият му външен вид остро контрастираше със славата му на лошо момче и женкар. Мирна не се интересуваше особено от личния живот на членовете на групите, които харесва, но дори тя беше чувала за репутацията му.

Усмивката му, допълнена от две очарователни трапчинки, можеше да разтопи и най-дебелия лед, което вероятно беше причината да я прикрива толкова бързо. И сега, Сед бързо надяна воала на безразличието, връщайки намръщеното си изражение. Милите трапчинки изобщо не подхождаха на образа му.

Мирна се плъзна в сепарето до певеца, бършейки потните си длани в полата. Добре, беше вътре. А сега какво?

- Ти някаква бизнесдама ли си или нещо подобно? - Сед се облегна назад, за да разгледа безупречното ѝ професионално облекло.
- Нещо подобно. Всъщност, аз съм странник с добре пригладена ризка. - цитира точно думите на Брайън от преди малко. - Професор съм в колеж и участвам на конференцията тук.
- Без майтап? - младата жена разпозна в младежът, който седеше срещу нея, Ерик Стикс, барабанист на групата. - Ако знаех, че професорите в колежа са толкова секси, може би щях да се замисля за някакво образование.

Мирна се засмя. Тя вдигна поглед към Брайън, който все още стоеше облегнат на гърба на сепарето до дясното рамо на Ерик. Сърцето ѝ се сви болезнено.

Господи, той беше прекрасен!

- Искаш ли да седнеш, Брайън?

Мирна се приближи още по-плътно до Сед, коляното ѝ се отпусна до неговото под масата. Брайън седна на дивана до нея, притискайки я между двама от най-талантливите и секси музиканти в бизнеса. Тя се почувства умряла и отишла в рая. Спокойно, Мирна. - нареждаше разумът ѝ. - Ако започнеш да се държиш като побъркана фенка, те моментално ще те разкарат. А тя определено не искаше това.

Брайън се наведе напред и опря чело на масата със стон. Мирна трябваше да впрегне цялата си воля и самообладание, за да не го прегърне успокояващо. Тя знаеше кой е той, но той нямаше представа коя е тя. Е, надявам се да може да ме опознае по-добре, но... Тя пое дълбоко въздух, за да събере разпръснатите си мисли и насочи вниманието си към Ерик, взирайки се в безумната му прическа. От едната страна косата му беше къса, а от другата - дълга. През средата преминаваше лента от шипове с различни големини и цветове. Кичур в пурпурен цвят, дебел колкото пръст, се извиваше отстрани на врата му. Коса на рок звезда. Тя потисна нервния си кикот.