БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 39

Автобусът внезапно спря, обръщайки няколко кенчета от бира върху пода и сандалите на Мирна. Нещо гъсто и лепкаво се разля по една от тях и потече между пръстите на краката ѝ. Отвратена, тя скочи от пейката, но се подхлъзна в образуваната локва и се залепи за пода.

Това вече преля чашата на търпението ѝ.

Мирна се приближи към момчетата, които бяха насядали върху купчина мръсни дрехи и играеха видео игра в дневната. Някъде под цялата тази планина от мръсотия имаше диван. Мирна сложи юмруци на бедрата си и строгият ѝ поглед започна да прескача от един член на групата към друг.

- Добре, момчета. Някои неща тук трябва да се променят. - четири чифта очи се обърнаха към Брайън, сякаш му казваха 'пич, контролирай си мацката'. Тя посочи крака си. - Някой иска ли да ми каже какво точно изтече току-що от това кенче върху крака ми?
- Храчка? - предположиТрей.
- Като слуз? - изпъшка Мирна. - О. Боже. Мой.

Брайън ѝ подхвърли някаква мръсна тениска, която смърдеше на умрели катерици и тя я използва, за да избърше лигавата каша от крака си. Нямаше да се изненада, ако на следващия ден види някое от момчетата да я носи.

- Това място е отвратително. - каза Мирна. - Вие петимата ще почистите този автобус из основи, така че отново да стане чист и обитаем или аз ще задуша всеки един от вас в съня му. - изрита поредната бирена бутилка от пътя си.
- Мир... - започна Сед, но тя вдигна ръка, за да го накара да замълчи.
- Ще започнем с този отвратителен хладилник. Всичката плесенясала храна трябва да изчезне. След това ще отида да напазарувам истинска храна. Писна ми от фаст фууд.

При споменаването на храна израженията на момчетата се промениха от ужасени към леко заинтересовани.

- Истинска храна? - прошепна Джейс, сякаш говореха на чужд език, който той никога не беше чувал.
- Да, истинска храна. Месо, зеленчуци, паста, плодове, течно мляко. Нямам нищо против да готвя за всички ви, а и за техниците също, но вие ще почистите този автобус и ще го поддържате чист. Не мога повече да живея така.
- Да, мамо. - каза Ерик. - Ще ми напляскаш ли дупето, ако съм лошо момче? - той се изправи и се обърна с гръб към нея, предоставяйки ѝ задника си.
- Ще напляскам дупето ти само, ако си добро момче, Ерик Стикс, - каза Мирна. - което според мен е почти невъзможно да се случи.