БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 6 🔞

Брайън продължаваше да смуче и гали с език клитора ѝ. Вагината ѝ пулсираше в знак на протест срещу пренебрегването ѝ. Толкова силно го искаше в себе си. Големият му красив член да я пронизва бързо и силно. Не можеше да понася повече това мъчение. Трябваше да го има.

Мирна хвана кичур от косата му и го откъсна от великолепното му занимание.

- Вземи ме, Брайън. - нареди му тя. - Сега.
- Не още.

Щом заповедите не проработиха, може би молитвите щяха да свършат по-добра работа.

- Моля те, Брайън. Желая те! Изпитвам физическа болка от копнеж по теб в мен.

Пръстите му проследиха хлъзгавия контур на нетърпеливия ѝ вход.

- Тук ли ме искаш? - тя раздвижи бедра, готова да получи дори само пръстите му. Всичко, което да запълни тази болезнена празнота. Той отдръпна ръката си, оставяйки я отново незадоволена. - Прогизнала си, скъпа. Много време ли мина, откакто не си чукана подобаващо?

Вече не беше сигурна дали някога изобщо е била чукана подобаващо. Знаеше само, че никога през живота си не е била толкова възбудена.

- Ти си жесток. - нацупи се Мирна.
- Ако бях жесток, щеше да го разбереш. Сега пусни косата ми и ме остави да продължа.

Тя веднага освободи косата му.

- Съжалявам.
- Не се извинявай. Пенисът ми иска да бъде заровен дълбоко в теб два пъти повече, отколкото ти самата го искаш.
- Невъзможно.

Брайън се ухили:

- Обаче ще изчака още няколко минути. Можеш ли да го понесеш?
- Само няколко? - той кимна. - Ще опитам. - тя се отпусна на леглото и стисна чаршафите в юмруци, за да не задърпа отново косата му.

Той не те иска, Мирна. Кой би искал измамна курва? Млъкни, за Бога, Джеръми!

Докато тя отново се терзаеше с натрапчивите си мисли, Брайън прокара език по срамните ѝ устни, докосвайки ануса ѝ и след това го върна обратно.

- Ахх. - Мирна изпъшка.

Брайън засмука клитора ѝ отново и бедрата ѝ неволно се разтресоха. Той я смучеше и галеше с език, дразнейки я до лудост. Държеше я на ръба на оргазма. Всеки път, когато дъхът ѝ спираше в очакване на така желаното освобождаване, той също спираше, докато тя не се успокои. Нуждата ѝ от него се засилваше с достигането на всеки нов пик.