БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 10 🔞

Ерик прибра члена си обратно в панталоните и закопча ципа. Той седна на ръба на ваната и подкани Мирна към себе си. Тя не му вярваше и сега, когато лудостта от възбудата беше отминала, се засрами, че той я бе видял с Брайън. Тя покри гърдите си с ръце и потъна по-дълбоко във водата.

- Мога да се измия и сама. - каза, избягвайки самодоволната му усмивка.

Звукът от китарата на Брайън се чуваше през стената. Това соло беше по-разтърсващо от последното, което изкомпозира в нейната компания.

- Няма да те свалям, Мирна. - Ерик се засмя. - Освен ако ти не го искаш. - въпреки, че той току-що бе гледал как чука, смуче члена и забива пръст в задника на приятеля му, тя не можеше да се отпусне. - Само ще ти измия косата. Обещавам. Освен това дори вече не съм възбуден. В пълна безопасност си.

Мирна обичаше да мие косата си. Беше едно от любимите ѝ удоволствия, елементарно, но успокояващо. Но Ерик? Не беше сигурна, че иска той да ѝ го доставя.

Барабанистът посегна към малка бутилка и изсипа солидно количество шампоан в отворената си длан. Мирна се облегна назад и намокри косата си. Ерик застана зад нея и започва да масажира скалпа ѝ. Усещаше ръцете му фантастично по главата си, силните му пръсти превръщаха шампоана в ароматна гъста пяна. Тя потисна един стон на доволство, затвори очите си и се отпусна, прикривайки гърдите си с ръце.

Далечните звуци от накъсаното соло на Брайън насочиха мислите ѝ към любовната им сесия. Наистина ли беше позволила на Ерик да я докосва без да протестира? Дори не се беше опитала да го спре. Чувстваше се добре и това беше всичко,за което можеш да мислиш.

И това в момента се усещаше прекрасно. Палците му разтриваха мускулите в основата на черепа ѝ, докато пръстите му масажираха горната и странична част на главата ѝ, а кутретата му се триеха в слепоочията ѝ.

- Ммм. - промърмори тя. Ръцете ѝ се отдалечиха от гърдите, надолу по корема към скритото снопче между краката ѝ. Не беше сигурна как може да се възбуди отново, но силните ръце на Ерик върху скалпа ѝ и музиката на Брайън я приведоха отново в състояние. Тя погали клитора си настойчиво, мислейки за пръстите му, които се движат по китарата в другата стая.

Дъхът ѝ секна в гърлото, когато я обзеха първите конвулсии.

- Знаеш, че обичам да гледам, нали? - прошепна Ерик в ухото ѝ.