БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 21 🔞

През първия час от пътуването си Мирна не можеше да мисли за нищо друго освен Брайън и всички неща, които искаше да направи с него, когато го види. Самолетът не се движеше достатъчно бързо за вкуса ѝ. Накрая ѝ писна да проверява часовника си на всеки тридесет секунди и започна да сортира пощата си. Сред рекламите на учебници и междуведомствените бележки тя откри писмо от финансиращата я агенция. Последната ѝ отчаяна молба за субсидия! Почти беше изпуснала крайния срок за подаване на документи и знаеше, че това няма да е най-добрият ѝ проект, но без финансиране за научни изследвания университетът нямаше да ѝ позволи да запази работата си за дълго. Все още не беше на постоянен щат.
Мирна се поколеба, страхувайки се да отвори писмото. Беше ѝ хрумнало да кандидатства в деня, след като напусна Брайън в Де Мойн. Трябваше да благодари на фанатизираните групита на Sinners за вдъхновението. И сега, когато знаеше със сигурност, че отпуснатата ѝ от правителството безвъзмездна помощ няма да бъде подновена за следващата година, тя вече не гледаше на този проект като някаква забавна лятна, странична работа. Тя се нуждаеше от този проект, за да запази покрива над главата си. Но дали това би направило проучването ѝ добро? Някой интересуваше ли се изобщо защо жените стават толкова развратни в компанията на рок звезди?
Сърцето ѝ бумтеше в гърдите като барабан, докато разкъсваше плика и преглеждаше съдържанието на писмото. Точка за нея! Получаваше пълно финансиране. Достатъчно, за да преживее лятото и да се надява, че ще си осигури преподавателска позиция за още една година.
- Да! - каза тя, стряскайки мъжа на седалката до нея. Той изсумтя и отново заспа.
Можеше да използва летните месеци, за да извърши полевата си работа. Това щеше да ѝ даде нообходимото време да си набави нужната информация без да пречи на преподавателските ѝ отговорности. Просто ѝ трябваше известна рок група, която да следва в продължение на три месеца. Дали Sinners биха ѝ позволили да пътува с тях по време на турнето им? Нямаше да навреди ако ги попита. Вероятно щеше да я засегне, ако бандата откаже молбата ѝ. Тя ги ценеше. Като приятели. Но ако прекарваше всеки момент от следващите три месеца с Брайън, как щеше да го държи на разстояние? И изобщо искаше ли? Радостта, която обаждането му предизвика у нея, показваше, че тя е много по-привързана към него, отколкото мислеше. В края на краищата спонтанно беше отлетяла за Портланд, за да го види.
Тя пое дълбоко въздух. Единствената причина, поради която така силно искаше да види Брайън, беше, защото той е невероятен в леглото. Отворен за предложения. Отзивчив. Не се беше опитвал да я накара да се почувства като курва. Мирна можеше да бъде себе си, когато е около него. Да, това беше причината пулсът ѝ да препуска високо в небесата, откакто той ѝ се обади. Не би било проблем да го държи на разстояние. Никакъв проблем.
Но какво щеше да стане, ако той не искаше тя да се включи в турнето на групата му? Как би се почувствала, ако той каже 'не'?
Може би трябваше да попита друга група. Не можеше отново да залага сърцето си на карта. Тя едва преживя брака и развода си. Емоционално. Психически. Физически. Това буквално почти я беше убило. Тя плъзна ръка под косата си и разсеяно опипа дебелия белег на тила. Не, тя никога не би искала да се подлага отново на такъв вид опустошение. Дори със страхотен мъж като Брайън. И Джеръми беше страхотен в началото. Не можеше да си позволи да забравя това.
Мирна прибра писмото в чантата си. Тази новина беше твърде добра, за да се тревожи за негативни възможности. Щеше да реши дали изобщо иска да пита Sinners да участва в тяхното турне в края на уикенда. За сега тя просто щеше да се наслаждава на моментите си с Брайън и да не мисли за реалния живот. Или за бившия ѝ съпруг.
В края на полета тя отиде до тоалетната и свали бикините си. Прибра ги в джоба на сакото си. Щеше да ги даде като малък подарък на Брайън, за да тласне срещата им в правилната посока от самото начало. Не че Брайън някога се бе нуждаел от стимул да я желае, но тя се състезаваше с млади момичета, които го молеха за автограф върху гърдите им. Ако искаше да задържи интереса му към тялото си, трябваше от време на време да го изненадва. Заобиколен от всички тези млади и достъпни мацки, той със сигурност щеше да се отегчи от нея за нула време.
Когато самолетът заобиколи връх Адамс и кацна в Портланд, Мирна почувства странна нервност. Ами ако мнението му за нея се беше променило, откакто го беше видяла за последно? Ами ако искрата помежду им беше угаснала? Ами ако тя вече не го привличаше? Ами ако...
- Нервна ли сте? - попита мъжът, седящ до нея. Тя поклати глава, макар и да беше изключително нервна. Трябваше да се успокои. - За първи път ли сте в Портланд?
- Бях тук в командировка преди няколко години.
- Това е много красив град. Надявам се да се забавлявате.
Мирна се изчерви. С Брайън между бедрата ѝ това беше гарантирано.
- И аз се надявам.
Когато влезе в залата за пристигащи, тя се огледа за познато лице. Облечен в кожа от главата до петите, включително небрежна федора, Брайън стоеше в края на терминала. Тя го позна мигновено въпреки тъмните очила, които носеше за дегизировка. Всяка тревога, замъгляваща ума ѝ, изчезна в мига, в който той ѝ се усмихна. Той си проправи път през излизащите пътници и я сграбчи в прегръдките си, пленявайки устата ѝ в страстна целувка. Коленете ѝ мигом омекнаха. Господи, този човек можеше да целува.
Той се отдръпна и я огледа.
- Изглеждаш великолепно. - каза той, целувайки я отново.
- Изглеждаш... мистериозно . - тя потупа ръба на шапката му с върха на пръстите си.
- Изглежда, че имаме много фанатични фенове в Портланд. - той се засмя. - Избягвах ги цял ден. Тази сутрин разкъсаха ризата от гърба на горкия Сед.
- Наистина ли?
- Аха.
- Значи планът ми да разкъсам твоята не е много оригинален.
Той се засмя и я целуна нежно.
- Вероятно не бива да казвам това, но ти беше непрекъснато в главата ми през този месец. Наистина ми липсваше.
Сърцето ѝ прескочи един ход.
- И ти ми липсваше. Не осъзнавах колко много, докато не чух гласа ти.
Той я погали по бузата и прибра немирен кичур коса зад ухото ѝ.
- Откриваш ли възможности между нас?
Мирна се ухили.
- Сексуални възможности.
Брайън се усмихна и я целуна отново.
- Ще приема каквото ми дадеш. А сега да вземем багажа ти.
- Какъв багаж?
- Нищо ли не носиш?
- Нямах време да опаковам багаж.
Той се ухили самодоволно.
- Разбирам.
- Но ти нося подарък. - тя извади белите сатенени бикини от джоба си и му ги подаде. - Толкова се намокриха от мисълта за теб, че се наложи да ги сваля.
Брайън ги вдигна до носа си и вдиша дълбоко.
- Опитваш се да ме убиеш ли? - промърмори той. - Господи, Мирна! - тя се подсмихна. Той прошепна в ухото ѝ: - Това означава ли, че не носиш нищо под тази пола?
Тя му се ухили.
- Точно това означава.
- За бога, жено! Със сигурност се опитваш да ме убиеш!
Той хвана ръката ѝ и тръгна, карайки я да подтичва след него. Беше ѝ трудно да следва темпото му на високите си токчета. Стигнаха до безлюдна зала и той я дръпна през вратата на мъжката тоалетна.
- Брайън? Какво правиш?
- Наистина ли мислиш, че мога да изчакам, докато се върнем в автобуса?
Влязоха в една от кабинките и Брайън я притисна към вратата. Устата му се залепи за нейната. Ръцете му се придвижиха надолу по бедрата ѝ, за да вдигне полата ѝ около кръста. Тя потръпна, когато пръстите му откриха влажната топлина между бедрата ѝ.
- Ти наистина си мокра. - каза той с благоговение от откритието си.
- Мислиш, че си измислям разни истории, за да те забавлявам ли? - ръцете ѝ се придвижиха към кожените му панталони, освобождавайки члена му. Когато тя го докосна, той си пое дъх през зъби.
- Въздържанието определено не е моето нещо. - тя нямаше време да регистрира думите му, тъй като той вдигна бедрото ѝ към хълбоците си и се потопи в тялото ѝ. Тя се вкопчи в раменете му, стенейки. - Жартиери под консервативен костюм, професоре? - промърмори той, а пръстите му пробягаха под ластиците, държащи чорапите ѝ. - Имаш ли представа колко секси е това?
- Обичам да пазя срамотиите си старателно скрити.
- Можеш да заблудиш всеки, но не и мен. - прошепна той.
- Не се опитвам да те заблудя, но ти си единственият, който знае.
- Това го прави още по-секси. - той я притисна към вратата, докато се забиваше дълбоко в нея, смилайки вътрешностите ѝ така, както знаеш, че ѝ харесва.
- Брайън. О, Боже, Брайън!
- Шшт, някой може да влезе. - каза той. - Последното нещо, от което се нуждая, е да бъда арестуван за неприлично поведение.
Мирна се напрегна.
- Съжалявам. - прошепна тя. - Нямах намерение да се държа непристойно.
- В теб няма нищо непристойно, скъпа. - Брайън обхвана челюстта ѝ с длан и я целуна нежно. - Крещи името ми колкото искаш.
Мирна отвори очи, за да го погледне и установи, че все още носи слънчевите си очила. Тя ги свали и ги пъхна в джоба на якето му. Искаше да види очите му. Кафяви. Интензивни. Потъмнели от желание. За нея. Той се ухили.
- Може ли да сменим позицията? Така е твърде тежко за гърба ми.
- Да не остаряваш?
- Вероятно.
Брайън излезе от нея и подпря ръцете ѝ на стената в задната част на кабината. Той я наведе над тоалетната чиния, не беше най-романтичната гледка, и повдигна полата ѝ около кръста. Зарови лице в дупето ѝ и облиза течната топлина между бедрата ѝ.
- Ммм. - промърмори той, като разтвори с пръсти срамните ѝ устни, за да получи по-добър достъп. - И това ми липсваше.
Докато ближеше и смучеше плътта ѝ, той прокара ръце нагоре и надолу по бедрата ѝ, наслаждавайки се на голата кожа над чорапите ѝ. Дишането ѝ стана неравномерно и насечено, когато оргазмът я застигна.
Брайън се приведе над нея, завладявайки я отново с дебелия си член. Тя извика, когато тялото ѝ се разтресе. Стори ѝ се, че чува отваряне на врата, но не ѝ пукаше. Продължаваше да се тласка назад, за да посреща всеки негов удар.
- Боже, скъпа, липсваше ми. Чувам я отново.
- Музиката?
- Да, музиката. - от съседната кабинка долетя звук на отварящ се цип. Брайън увеличи темпото, търсейки бързо освобождаване. - Трябва да се махнем оттук. - прошепна в ухото ѝ. - Искам да правя любов с теб бавно. С много празни листи и химикалки наблизо.
Тя изви бедрата си и той изстена.
- Направи го отново. - тя се подчини и Брайън се задъха. Мъжът от съседната кабина повтори стона на Брайън и пръдна силно. Мирна покри устата си с ръка, опитвайки да задържи смеха си. Още един стон, последван от плискане и след това... най-ужасяващата миризма. Мирна запуши носа си. - Дори аз не мога да свърша при тези условия. - Брайън извади все още твърдия си член и го прибра в панталоните си. Мирна се изправи и оправи полата си. - Да вървим, скъпа.
Тя се усмихна и кимна, надявайки се той да не завърши с огромни сини топки. Горкичкият. Излязоха от кабината и Брайън почука на съседната врата.
- Има някой тук. - каза сепнато мъжки глас.
- Да, пич. Чух. Избра ужасно време да сереш, да знаеш. Приятен ден!
Мирна избухна в смях и изтича към изхода, рязко отвори вратата, изненадвайки младия мъж, който се опитваше да влезе.
- Извинете. - каза тя.
Той погледна табелата 'Мъже' на вратата и след това отново към Мирна с объркано изражение. Брайън спря зад нея. Мъжът изглеждаше още по-объркан, когато го забеляза, но след това на лицето му се изписа разбиране.
- Не, вие ме извинете. - каза мъжът и се отдръпна, за да може Мирна да излезе от тоалетната. Човекът вдигна разтворена длан към Брайън, докато се разминаваха на прага.
- Нямам представа за какво ме поздравява. Това не мина според очакванията ми.
- Хей, аз свърших доста силно, така че не се оплаквам.
Брайън я притисна плътно към себе си, докато вървяха към гаража.
- Ако ти не се оплакваш, тогава и аз няма да го правя. Но си ми длъжница.
- Ще те компенсирам.
Той я целуна по слепоочието и си сложи тъмните очила.
- Не се съмнявам, че ще го направиш.