БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 35

- Загубихме сме. - каза Мирна. - Спри, за да попитаме за пътя.
- Не сме се загубили. - отговори Брайън. - В Тампа сме. Значи не сме се загубили.
- Но не сме и на стадиона, а концертът ви започва след час.
- Наясно съм с това.
- Тогава спри да бъдеш толкова упорит и се отбий на тази бензиностанция. Няма да им казвам, че си се загубил. Просто ще ги попитам най-безгрижно как да стигнем до стадиона.
- Не съм се загубил! - той въздъхна раздразнено и спря до една от колонките. - Просто купи карта. - подаде ѝ портфейла си.
Мирна въздъхна. Предполагаше, че мъжете дори и рок звезди все пак си остават мъже. Съществуваше ли мъж, който би признал, че се е изгубил?
Тя бързо влезе в магазина, без да се интересува, че косата ѝ изглеждаше така, сякаш беше пъхнала езика си в електрически контакт. Докато купуваше картата, тя все пак помоли момчето на касата да ги упъти по-подробно. За всеки случай.
След минути тя се върна в колата при Брайън и му подаде картата. Той започна да я разгръща.
- На коя улица сме? - той се огледа, сякаш очакваше да намери наблизо стрелка с надпис 'вие сте тук'.
- Никаква идея.
- Мамка му!
- Но служителят каза, че трябва да минем около осем пресечки натам... - тя посочи надолу по улицата.
Брайън ѝ се ухили.
- Видя ли. Не бяхме много далеч.
- После да се качим на междущатската магистрала в посока юг и да вземем третия изход. - продължи тя.
- О...
- Да завием наляво и да следваме знаците. На около двадесет минути оттук е... Ако приемем, че не се изгубим отново.
- По дяволите.
Брайън подкара колата и се отправи в посоката, която Мирна посочи. Когато стигнаха до стадиона, вече минаваше девет и половина.

Двамата забързаха нагоре по стълбите на автобуса и се сблъскаха с излизащия Сед.
- Къде, по дяволите, се губите вие двамата? Шоуто започва след по-малко от половин час.
- Тогава се махни от пътя ми. Имам нужда от душ. Можеш да ми крещиш по-късно. - Брайън избута Сед встрани и издърпа тениската си през главата, докато се насочваше към банята.
- Побързай! - каза Сед ненужно.

Мирна последва гаджето си в банята. Ако искаше да гледа представлението, тя също се нуждаеше от душ. Имаше пясък на невъобразими места и някогашната ѝ бяла рокля сега беше с мръсен кафеникав оттенък. Брайън пусна водата на душа и разкопча панталоните си.
- Ще гледаш ли? - попита той.
- Ще се присъединя към теб.
- Нямам време да се присъединяваш към мен. - вече великолепно гол, той влезе под душа.
- И аз имам нужда от баня. Мръсна съм.
Роклята и бикините ѝ паднаха на купчина върху събутите ѝ сандали. Тя влезе под душа зад Брайън, който вече сапунисваше косата си с шампоан. Мирна не планираше да го докосва, просто искаше да сподели водната струя, но когато този мъж беше гол и наблизо, тя не можеше да се спре. Целуна го по рамото и цялото му тяло се стегна.
- Мирна, моля те, недей. Вече съм адски възбуден. Не е нужно да излизам на сцената надървен.
- Ти си виновен, че ми отказа на плажа... - тя притисна устни към гърба му, усещайки неприятния вкус на шампоан в устата си. - И на капака на колата... - целуна и другото му рамо. - И вътре в колата... - ръцете ѝ обиколиха тялото му, за да се плъзнат нагоре по корема му. - И във всеки хотел, покрай който минахме за тези 78 мили.
- Аз ли съм виновен, че гаджето ми иска тялото ми постоянно.
Мирна чу усмивката в гласа му.
- Все едно не допринасяш за моя нетипичен, ненаситен апетит.
- Какво искаш да кажеш с това нетипичен?
- Наистина ли мислиш, че обикновено се нуждая от часове секс всеки ден? Когато имам постоянен любовник, тридесет минути два пъти седмично са ми достатъчни.
- Наистина ли? - Брайън се обърна и започна да изплаква косата си. Ръцете ѝ се плъзнаха около него, за да масажират твърдите му задни части. Тя целуна ключицата му. - Защото не те задоволявам или какво?
Той знаеше много добре, но това негово его се нуждаеше от постоянно подхранване.
- Винаги ме задоволяваш. И сега, когато знам колко добре може да бъде, те искам през цялото време.
Брайън ѝ се ухили.
- Чувствам се по абсолютно същия начин.
Тя не му повярва, но сега не беше моментът да му го натяква. Трябваше да е на сцената след двадесет минути. Двамата размениха местата си, за да може тя да си измие косата, докато той сапунисва тялото си. После отново се смениха, за да може той да се изплакне, докато тя се миеше. Скърцащо чист, той я целуна и я остави сама.
След като приключи, тя уви тялото си с кърпа и се втурна към спалнята. Брайън вече беше наполовина облечен. Тя го гледаше как нахлузва тениска през главата си. Той посегна към колан с шипове и го прекара през гайките на черните си дънки.
- Какво да облека? - попита го тя.
- Изглеждаш адски добре в тази кърпа.
Лекото ръмжене в гласа му накара пулса между бедрата ѝ да галопира. И двамата бяха възбудени до полуда. Как щеше да изгледа целия концерт без да му се нахвърли пред стадион, пълен с хора? Тя се ухили.
- Не мисля, че това е разумно.
- Облечи риза с копчета. - помоли я той със странен блясък в очите. - Останалото, не ме интересува.
Брайън седна на края на леглото, за да се обуе.
- А чорапи и жартиери?
Той вдигна поглед.
- Да. Харесвам жартиери.
- Да слагам ли бикини? Или не трябва да се безпокоя?
С ръмжене Брайън я грабна и хвърли върху леглото. Издърпа кърпата ѝ и засмука едната ѝ гърда в устата си, а другата стисна силно. Твърдата издутина в панталоните му се притисна в бедрото ѝ.
- Не трябва ли да си на сцената след десетина минути? - попита тя уж безгрижно, макар че ако той беше отделил време да изследва позабравените части от тялото ѝ, щеше да я намери гореща, подута и мокра.
Той вдигна глава, за да я погледне.
- Подлудяваш ме, Мирна.
- А ти ме подлудяваш цял ден.
Брайън се ухили.
- Значи планът ми работи твърде добре. - той стана от леглото, а погледът му блуждаеше по голото ѝ тялото, докато стоеше надвесен над нея. - Трябва да изсуша косата си, да се обръсна и да сложа сценичния си грим. Ти се обличай. И се опитай да не изглеждаш прекалено секси. Трябва да преживея цял един час, без да те докосвам. Ако решиш да не слагаш бикини, моля те, не ми казвай.
Мирна се засмя и скочи от леглото в търсене на дрехи. Облече се възможно най-бързо. Искаше ѝ се да не беше споменавала жартиери. Обуването им отне твърде много време. Когато откри Брайън в банята, той вече беше готов да тръгва. Беше сложил на главата си червено копие от филц на късметлийската си шапка, защото нямаше време да си направи обичайната прическа. Очната му линия, обаче, беше на мясото си. Не можеше да мине без нея, тя беше неговата запазена марка. Мирна изтри с палец малко петънце под лявото му око.
- Нямах време да си лакирам ноктите. - той се загледа в остатъците от изтъркан черен лак на показалеца си. Мирна го прегърна. Той трепереше срещу нея в типична предстартова треска.
- Никой няма да забележи. - каза тя. - Трябва да се погрижа за косата и лицето си и идвам веднага.
- Облякла си костюм? Знаеш какво ми причиняваш, когато изглеждаш строго и консервативно, нали?
Мирна се ухили.
- Точно затова го облякох.
Той я целуна по челото и тръгна към изхода на автобуса с въздишка.
- Не закъснявай.
- Не бих го пропуснала за нищо на света.