БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 22

Брайън я отведе до първия етаж на паркинга. Точно до стълбището беше паркиран голям червен Harley Davidson. Той пъхна ключа в стартера и подаде на Мирна резервната каска.
- Дебелият Харли! Колко сладко. Не знаех, че имаш мотор. - каза Мирна. - Изглежда чисто нов. - тя сложи каската си и затегна ремъка под брадичката.
- Не е мой. Джейс ми го даде назаем. Купи си го преди няколко седмици.
- Трябва да му благодаря. Моторите ме възбуждат.
- Има ли нещо, което да не те възбужда? - той вдигна визьора ѝ и я целуна. Тя се замисли за момент.
- Данъци и политика?
Брайън се засмя.
- Само кажи на Джейс, че си се возила без бикини и това ще е цялата благодарност, от която ще се нуждае.
Мирна погледна надолу към сивата си пола и осемсантиметрови токчета.
- Не съм облечена подходящо, нали?
Той съблече коженото си яке и ѝ го подаде.
- Ето, сложи това.
Тя се плъзна в якето и вдиша дълбоко аромата. Миришеше на кожа и Брайън - двата най-големи възбудителя на Земята. Надяваше се, че не са далеч от автобуса.
Якето му беше с няколко размера по-голямо. Мирна почти можеше да го носи като мини рокля. Тя го закопча до брадичката си. Той ѝ се усмихна.
- Изглеждаш очарователно. - потупа носа ѝ с показалец и натъпка чантата ѝ в малкото отделение под седалката. Свали шапката си и се опита също да я прибере вътре, но без успех. - Имаш ли нещо против да ми държиш шапката докато шофирам?
- Нямам. - той ѝ я подаде. - Добре, че не взех куфар.
Брайън се засмя и се почеса по главата, докато се взираше в малкия багажник на мотора.
- Вярно. Толкова бързах да стигна до тук, че не обмислих нещата ясно. Моторът на Джейс изгледаше по-управляем от цял ​​автобус.
- Щеше да бъде забавно.
Тя му се ухили и затвори визьора. Брайън сложи шлема си се качи на мотора. Господи, изглеждаше адски секси, възсядайки голямата машина. Харлито оживя, докато той форсираше двигателя. Държеше я за ръката, докато тя се качваше на седалката зад него. Трябваше да вдигне полата си до горната част на бедрата, за да седне. Жартиерите ѝ се виждаха, но не можеше да направи нищо по въпроса. Ръката на Брайън стисна голата кожа над обшития ѝ с дантела чорап.
- Трябваше да взема такси! - извика той над ревящия двигател.
- Не, не трябваше! Това е страхотно! Да тръгваме!
- Щом казваш.
Брайън изкара мотора от паркинга и веднъж стъпил в изходната лента се изстреля напред като стрела. Тя се държеше здраво, прилепвайки се плътно към гърба му с доволна въздишка. Свободната ѝ ръка се разтвори върху черната му тениска, усещайки твърдите мускули на гърдите му отдолу. Не можеше да се сети за никое място по света, на което би предпочела да бъде в този момент.
Той се включи в трафика по посока на града, умишлено избягвайки магистрала I-5 заради нея. На запад слънцето залязваше, къпейки всичко в оранжева мараня. Уличните лампи премигваха, докато пътуваха по една от главните улици на града.
Подухващият лек ветрец накара бедрата на Мирна да изтръпнат от студ, но хълбоците на Брайън между тях поддържаха вътрешността им топла. Преминаващите коли забавяха, за да ги оглеждат. Провесени през прозорците на компактна кола, група младежи подсвиркваха одобрително при вида на жартиерите ѝ. Когато надуха клаксона и ѝ помахаха, тя им отвърна. Преминаващите жени ѝ хвърляха гневни погледи. Не ѝ пукаше.
Брайън спря на светофар.
- Има още поне петнадесет мили. - каза той. - Ще бъдеш ли добре там отзад? Можем да спрем някъде и да ти купим по-топли дрехи.
- Добре съм. - отговори тя. - А ти как си?
- Страдам, бебче. Топките започват да ме болят.
Мирна премести шапката пред скута му, а с другата си ръка обхвана чатала му. Членът му се втвърди моментално и тялото му се напрегна. Светна зелено. Брайън излетя като куршум, моторът ръмжеше под тях.
- Не карай толкова бързо. Може да ни спрат куки! - извика тя. - Тогава ще ни отнеме много повече време да стигнем.
Брайън намали скоростта до разрешената. Ръката ѝ продължи да го гали през кожените му панталони. Той свали едната си ръка от кормилото, за да разкопчае ципа и да освободи члена си. Под шапката свободната ръка на Мирна кръжеше по горещата му, набъбнала плът и я галеше по цялата дължина. Гладката кожа се усещаше като сатен под пръстите ѝ. Нямаше представа как той успява да се концентрира върху шофирането.
Още една червена светлина.
Брайън спря и опря крака на асфалта. Тя едва чуваше стоновете му от удоволствие заради рева на мотора, докато галеше главичката на члена му все по-бързо и по-бързо. И по-бързо. Главата му се отпусна назад и тялото му се напрегна. Гореща сперма бликна между пръстите ѝ и в шапката му. Той форсира двигателя на място, докато крещеше дрезгаво освобождаването си.
Светлината стана зелена. Освен лекото потръпване от оргазма, Брайън не помръдваше. Зад тях се чу клаксон. Той пое няколко пъти дълбоко въздух.
- Можеш ли да го прибереш вместо мен, Мир?
- Оф, толкова е забавно да си играя с него. - протестира тя, но все пак пъхна отпуснатия му член обратно в панталоните.
- Благодаря, скъпа. Сега се чувствам много по-добре.
- А аз не. Отново съм възбудена. Тук ли ще седим цял ден?
Брайън погледна към светофара. Зелената светлина премина в жълта. Той се изстреля бързо напред, смеейки се.
- Това ще ги научи да не скачат на клаксона, когато свършвам на червено.
- Мисля, че ще трябва да изхвърлиш тази шапка. - каза Мирна, като избърса пръстите си по вътрешната подплата.
- Майната ѝ. Ще я сложа в рамка и ще я окача на стената. Точно до първия ни платинен албум.
Докато стигнат до стадиона, Мирна вече сериозно трепереше от студ. Беше адски благодарна, че Брайън ѝ бе заел якето си. Ако не беше той, тя със сигурност щеше да замръзне до смърт.
Брайън заобиколи задната част на стадиона, където бяха паркирани двата тур автобуса - единият сребрист, а другият - черен. Той спря отстрани на единия и изключи двигателя.
- Студено ти е, нали? - попита той. Тя не можеше да го излъже през тракащите си зъби. Топлата му ръка докосна леденостуденото ѝ бедро. - Замръзваш!
Той ѝ помогна да слезе от мотора. Тя дръпна полата си надолу по бедрата. Не беше кой знае какво, но усети лека топлина. Свали шлема си и му го подаде. Той извади чантата ѝ от багажника и прибра шлема вътре. Той също свали своя и я погледна с извинение.
- Съжалявам. Аз съм пълен идиот. Наистина трябваше да взема такси.
Тя се усмихна и поклати глава.
- Но аз се забавлявах. Честно!
- Не и наполовина толкова, колкото аз.
Брайън ѝ подаде чантата и взе шапката си от ръцете ѝ. Тръгна да си я слага на главата, но Мирна го спря.
- Спри!
Той ѝ се ухили.
- Шегувам се. - тя се засмя и го перна. - Ще накарам Ерик да си я сложи. Шшт... - Брайън сложи пръст пред устните си, изглеждаше дявоито. И прекрасно! Той я придърпа към себе си, държейки я здраво. - Толкова си забавна, Мирна. Знаеш ли това?
Тя поклати глава.
- Аз съм само една стара дама.
- Моята стара дама. - той я целуна и тя забрави да отрече, че е негова.
Вратата на автобуса се отвори.
- Намери ли я? - провикна се Джейс от стълбите.
- Не. - отговори Брайън. - Трябваше да се задоволя с тази стара дама, която забрах от летището.
Мирна го удари в ребрата.
- Здравей, Джейс. Обичам мотора ти.
- Пътувала си в този вид? - попита той с ококорени очи, докато оглеждаше облеклото ѝ.
- Изглеждаше много секси! - Брайън обви с ръка раменете ѝ и я поведе към автобуса.
- А сега замръзвам.
- Ще се погрижа за това веднага. - прошепна Брайън в ухото ѝ. Той подаде шапката си на Джейс, когато минаваха покрай него. - Дай това на Ерик.
- Късметлийската ти шапка?
- Сега вече наистина е късметлийска.
- Тогава ще я запазя за себе си. - Джейс понечи да я сложи на главата си, но Мирна го сграбчи за ръката.
- Не би искал да носиш тази шапка, Джейс. Повярвай ми.
- Защо не?
Брайън потупа приятелски бузата на басиста.
- Слушай Мирна, Джейс. Ти си готино хлапе. Имаш ли представа колко е трудно да изчистиш сперма от една късметлийска шапка?
Джейс сбърчи нос.
- Защо има сп... Няма значение, не искам да знам.
- Брайън каза да ти кажа, че не носех бикини и че това ще е достатъчна благодарност за возенето. - каза Мирна. Очите на Джейс се разшириха до неестествени размери. - Но аз все пак мисля, че ти дължа по-добро благодаря. - тя го целуна по бузата. Той беше поне пет години по-млад от Брайън и останалите от групата. Тя обикновено не целуваше мъже, които са били в детската градина, когато тя е завършвала гимназия. Надяваше се целувката ѝ да не му донесе кошмари.
Той преглътна трудно.
- Може да го вземеш назаем по всяко време, Мирна.
- Много си сладък.
Джей се засмя.
- Така си мислят всички жени... В началото.
Брайн я дръпна към стълбите на автобуса.
- Не падай в капана му, Мир. Може да не оцелееш след преживяването.