Глава 49

541 71 2
                                    

Мирна чакаше Брайън да отключи входната врата на апартамента си. Тя не знаеше какво точно да очаква, когато той бутна вратата, но голямо, украсено с вкус фоайе и просторна, чиста и удобна всекидневна зона не биха били първото ѝ предположение.

- Какво мислиш? - попита той, гледайки я с онова търсещо одобрение изражение, което тя вече познаваше много добре.
- Страхотно е, Брайън. - тя го целуна по бузата и прекрачи прага. - Харесва ми. Сам ли го обзаведе?

Той се засмя. 

- Не. По едно време Сед си имаше вземане даване с една интериорна дизайнерка. Тя буквално му източи кредитната карта, но всички се сдобихме със страхотни жилища за негова сметка. Ако смяташ, че това е хубаво, трябва да видиш неговата бърлога. Удивителна е.

Мирна остави чантата си върху мраморна масичка до входната врата и се осмели да влезе по-нататък. Брайън пусна куфарите им и заключи зад себе си. Обзавеждането беше стилно и съблазнителнио. Чисто и едновременно с това  мъжествено. Тъмната дървесина контрастираше с тапицерия в зелено, тъмнокафяво и слонова кост. Подходящи възглавници, килими и абстрактни произведения на изкуството спояваха всички елементи в едно цяло. Мирна можеше да си представи как Брайън се наслаждава на успокояващите цветове, но декорът изобщо не отговаряше на стила на неговия съквартирант. Мястото беше безупречно.

- Как го поддържаш толкова чисто? Трей не живее ли с теб? - тя непрекъснато ходеше по петите на ритъмния китарист, за да му напомня да си прибира нещата в автобуса. Не можеше да си представи поведението му да е много по-различно у дома.
- Почистваща фирма, скъпа.
- О, това обяснява всичко.

Тя се обърна и го откри да стои точно зад нея.

- Благодаря ти. - прошепна той, хвана двете ѝ ръце в своите и се взря в очите ѝ.
- Пак заповядай, - каза тя. - но за какво ми благодариш?
- За това, което направи с баща ми.

Мирна се усмихна и стисна ръцете му.

- Просто се опитвах да оправя нещата, след като го обидих и те нараних. Не знам защо се ядосах толкова, когато той започна да критикува теб и групата.
- Мисля, че знам защо. - Брайън я целуна нежно.
- Предполагам, че в края на краищата и аз съм просто една обсебена фенка.

Входната врата се отвори.

- Скъпи, прибрах се! - провикна се Трей и хвърли ключовете си на масата до вратата.

БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora