Боже мой. Трей обича Брайън.
Мирна вече го знаеше със сигурност. Трей обичаше Брайън.
Обзе я силно желание да издере очите му. Дали Брайън знаеше това? Мирна не мислеше, че той изобщо осъзнава кой го целува. Беше изпаднал в онзи транс, който понякога го поразяваше напълно неочаквано.
След миг Брайън изви глава настрани, прекъсвайки целувката.
Главата на Трей се отпусна до лицето на Мирна. Той обхвана челюстта на Брайън с такава нежност, че Мирна стисна юмруци. Тя знаеше, че Брайън не го обича. Не и по този начин. Не би могъл. Той беше неин. Само неин.
Трей се задъхваше от усилие, тласна дълбоко в нея два пъти и след това потръпна с разтърсващ вик, когато намери освобождаването си.
- Брайън! - изстена той. - Брайън.
Брайън не беше помръднал от няколко минути. Той отвори очи, но те бяха изцъклени от онзи далечен поглед, който имаше, когато беше напълно отдаден на случващото се в главата му.
- Чуваш ли я? - прошепна той и Мирна се усмихна. Тя отмести ръката на Трей настрани и приглади назад влажните кичури, полепнали по изпотеното му лице.
- Да, скъпи, чувам я. Пусни я.Трей вдигна глава, заслушан внимателно.
- Аз не чувам нищо.
- Донеси нещо за писане. - каза тя на Трей. И ни остави на мира. Той е мой.
- Какво? Още ли не е свършил? Исках да го гледам как свършва. Винаги изглежда адски секси, когато го прави.
- Ще остане така за известно време. Донеси нещо за писане. Повярвай ми, ще искаш да запишеш това.
- Благодаря, че сподели Брайън с мен тази сутрин, Мирна. Напоследък се бе дистанцирал от мен.Трей я целуна нежно по слепоочието и се изтегли.
Ъхм, не. Тя не споделяше Брайън с него. Колкото вълнуващо и приятно да ѝ беше това изживяване, тя предпочиташе да има Брайън само и единствено за себе си. Брайън беше неин. Само неин. И тя искаше това да си остане така.
Трей шумно претърсваше стаята за нещо, върху което да пише, но Мирна почти не го забелязваше. Тя беше твърде заета да осъзнава факта, че не просто желае безнадеждно и лудо Брайън Синклер. Може би наистина го обичаше. Идея, която не ѝ допадаше особено.
- Защо ме гледаш така? - попита я Брайън, много по-на себе си, отколкото преди няколко мига.
- Как?
- Все едно имаш лош вкус в устата си. - Брайън облиза устни, а веждите му се повдигнаха объркано. - И защо устните ми имат вкус на шибана череша, по дяволите? - той вдигна глава, за да погледне приятеля си. - Отново ли ме целуна?Отново?
Трей се засмя нервно.
- Разбира се, че не.
Той хвърли химикал и лист хартия върху леглото и избяга от стаята. Вратата се затръшна силно зад него. Дори не си направи труд да вземе дрехите си. Брайън погледна Мирна подозрително.
- Той ме целуна, нали?
- Може би.
- Е, не. Отивам да му сритам кльощавия задник. Извини ме.Той се отдръпна и членът му изпадна от тялото ѝ. Мирна обви ръце около врата му.
- Не искам да си тръгваш. - тя притисна лице към врата му. Не можеше да си спомни дали някога бе чувствала такава емоционална привързаност към някой друг. Защо знанието, че някой друг обича Брайън, я караше да го желае още повече за себе си?
- Той трябва да е наясно.
- Ти и Трей... повече от приятели ли сте? - попита тя, а сърцето ѝ щеше да изскочи. Моля те, кажи не. Моля те.Брайън спря с опитите да се освободи и замря неподвижно.
- Не съм сигурен, че разбирам въпроса ти.
- Любовници ли сте? - перефразира въпроса си.Той се колебаеше твърде дълго. На Мирна ѝ се догади. И не защото Брайън има интимни отношения с Трей, а защото тя и Брайън не бяха толкова изключителни, колкото тя сама се бе накарала да вярва.
- Знам, че ще съжалявам, ако ти кажа, но... - той пое дълбоко дъх и избягваше всячески погледа ѝ, когато каза: - В гимназията двамата с Трей експериментирахме един с друг.
- В гимназията? - повтори тя, задъхвайки се.
- Да. Случи се само веднъж. - Брайън стисна очи. - Добре де, два пъти. Чуках го два пъти. Но веднъж щом го извадихме от системата си, никога повече не сме го правили. - той зарови лице във врата ѝ. - Сега те отвращавам, нали? Не трябваше да ти казвам... никога.
- Не съм отвратена. - прошепна тя. Облекчена? Да, точно така се чувстваше. И щастлива, че той ѝ се доверяваше достатъчно, за да ѝ сподели нещо толкова лично.Брайън вдигна глава, за да я погледне с ококорени от изненада очи.
- Не си ли?
- Не съм. Всичко е забравено в миналото. Нали?
- Да, разбира се. Дори не ми харесва да мисля за това. - той се взираше в очите ѝ за дълъг момент и след това притисна устни към нейните. - Не мога да повярвам, че си окей с това. Ти си твърде добра, за да бъдеш истинска.Брайън показа признателността си с дълбоки, горещи целувки и търсещи ръце. Тя насърчаваше вниманието му, знаейки, че дори Брайън да бе надживял краткото си привличане към Трей, то Трей по никакъв начин не бе готов да се откаже от Брайън.
BẠN ĐANG ĐỌC
БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)
Lãng mạnПетима зашеметяващи мъже, една секси жена и изпепеляващ любовен романс... За Брайън Синклер, водещ китарист на най-горещата съвременна рокгрупа, животът е само музика и нищо друго. Когато губи вдъхновение, той ще се нуждае от много нощи на греховна...