БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 28

- Само още няколко дни, Брайън. - каза Мирна в мобилния си телефон, докато вървеше към колата си след края на работния ден. - Първо трябва да се погрижа за един куп други неща. Имам свой живот тук, нали знаеш.
- Просто... ще полудея. Липсваш ми.
Тя се усмихна.
- И ти ми липсваш. Благодаря за цветята, между другото.
- Цветя?
- Не се прави на ударен. Картичката имаше надпис 'до скоро', така че трябва да си ти. И как разбра, че гладиолите са любимите ми цветя?
- Трябваше да ти изпратя цветя, но заслугата за тези не е моя. От кого биха могли да са?
- Наистина ли не са от теб? - Мирна прехапа устна. Кой можеше да ѝ ги е изпратил? Може би родителите ѝ? Или някоя от сестрите ѝ?
- Не, не са от мен. Май си имаш таен ухажор. - звучеше по-разстроен, отколкото би трябвало.
- Не. Вероятно са от родителите ми... И така, къде ще бъдеш в събота? Мисля, че дотогава ще успея да се измъкна от града. - тя отключи колата и остави компютърната си чанта на предната седалка.
- Събота? Това са цели пет дни!
- Петък вечер тогава? Може да успея, но не ми се вярва. Трябва да опаковам багаж. Да свърша всичките си поети ангажименти. Работната седмица не свършва преди петък и утре е крайния срок да оценя финалните изпитни работи. Ще съм будна цяла нощ и ще оценявам. - тя се усмихна на себе си, знаейки, че причината за изоставането ѝ от графика е на другия край на линията. Всяка минута, прекарана с тази причина, си струваше да се лиши от една нощ сън. - Потърпи още малко. Обещавам, да се реванширам.
- Просто ми липсваш.
- Брайън, разделени сме от само един ден.
- Знам. Знам. - той въздъхна. - Сега ще проверя програмата. - тя се качи в Thunderbird-а и го изчака да продължи. - Петък... ъхм... Ще бъдем в Линкълн, Небраска.
- Това е на около четири часа път оттук.
- Не е далеч. - каза Брайън с вълнение в гласа.
- В колко часа е концерта?
- Шоуто започва в шест и половина. Преди нас ще свирят още три групи. Ние започваме в десет.
- Вероятно ще го пропусна, но ще се опитам да стигна. Ще се видим след това. Обещавам.
- Или... можем да пропуснем шоуто, да се срещнем във Вегас и да се оженим.
- Не, не можем.
- Сигурна ли си, че няма някой друг мъж?
- Чао, Брайън.
Той въздъхна.
- Ще ти се обадя по-късно.
Мирна затвори телефона и го хвърли в чантата си. Потегли от паркинга на колежа и се отправи към апартамента си в северната част на града.
Беше допуснала Брайън твърде близо до себе си. Той се беше привързал изключително силно към нея, а тя не се привързваше. Това я изнервяше. А ревността? Ревността водеше до покровителстване. А покровителстването я побъркваше.
Тя го харесваше, вероятно повече, отколкото би трябвало, но не беше готова да поеме дългосрочен ангажимент. А той продължаваше да повдига темата за брака. Мирна знаеше, че се шегува, но все пак... Брак? Побиха я тръпки.