БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 53

Мирна остави купчината листи на масичката за кафе между лаптопа си и чашата с чай от лайка и отговори на мобилния си телефон. За бога, не осъзнаваше ли, че в нейната часова зона е почти полунощ?

- Ало?
- Липсваш ми. - промърмори Брайън. - Събудих ли те?

Тя се усмихна. Той също ѝ липсваше, но и успяваше да свърши много от плануваната работа, откакто се беше върнала у дома. Почти беше наваксала. Чувството ѝ за вина, че е изоставила проекта си, за да се наслаждава на Брайън, започна постепенно да изчезва. Оставаше ѝ още малко. Може би щеше да се върне при него по-рано, отколкото си беше представяла.

- Не, все още работя. Как минаха снимките на видеоклипа днес?
- Аз присъствам на общо пет кадъра. Сед изцяло окупира камерата. - тя можеше да усети обидата в гласа му. - Останалите скучахме.
- Значи сте пили цял ден. - предположи тя.
- Бяхме отегчени...
- Ще затварям.
- Защо?
- Защото работя. А и не мога да понасям звука на гласа ти, когато си пиян.
- Наистина ли е заради това?
- Обади ми се утре... - каза тя. - Когато си трезвен.
- Мирна...

Тя затвори. Въздъхна и взе листите с данни, които трябваше да вкара в компютъра. Едва бе успяла да въведе едно число, когато телефонът иззвъня отново. Обмисляше изобщо да не отговоря, но накрая вдигна.

- Брайън, не искам да говоря с теб в момента.
- Кой е Брайън?

Кръвта на Мирна се смрази. Огромна буца заседна в гърлото ѝ.

Джеръми.

Тя не можеше да диша, още по-малко да говори. Как бе открил номера ѝ? Толкова внимаваше да го опази в тайна и го беше дала на съвсем малко хора.

- Кой е Брайън? - повтори той.

Единственият ѝ отговор беше едно ахване. Парализирана от страх, Мирна не можеше да помръдне. Нито да мисли.

- Той ли е причината да отсъстваш от апартамента си повече от три седмици?

Как беше разбрал, че не си е била вкъщи? Пак ли я следеше?

- Чукаш ли го?
- Откъде намери този номер? - попита тя със стържещ глас.
- Чукаш ли го? Ще го убия. Никой не може да те докосва освен мен. Разбираш ли? Ти си моя съпруга. Принадлежиш ми.
- Джеръми, ние сме разведени. И в случай, че си забравил, все още имам ограничителна заповед.
- Ще се обадиш на ченгетата ли? Давай. Те не знаят къде съм, но ние скоро ще се видим, захарче.