БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 29

Мирна паркира колата си зад Lied Center в Линкълн, Небраска. Пулсиращите звуци от концерта буквално раздрънчаха таблото ѝ. Пътуването беше безпроблемно, но дълго и тя беше уморена. Шофиране от четири часа след цял работен ден и безумно количество багаж не беше препоръчително. Тя слезе от колата и се отправи към преградните съоръжения. Просто щеше да изчака групата в автобуса и да изпрати някой от персонала да вземе багажа ѝ.
Охранител с ярко жълта тениска я спря да влезе в зоната пред чакащите автобуси.
- Аз съм с групата. - съобщи му Мирна.
- Чувал съм това и преди. - каза пазачът. - Не можеш да преминеш през бариерата.
- Какво? Значи трябва просто да седя и чакам, докато групата излезе и потвърди, че съм аз?
- Това е единственият начин да преминеш.
Тя въздъхна силно, твърде уморена, за да бъде търпелива.
- Има ли някакви техници наоколо? Те ме познават.
- Обещавайки ласки на момчетата, няма да ги накараш да лъжат вместо теб.
- Уф! Мога да те удуша. Кога свършва концертът?
Той погледна часовника си.
- След четиридесет минути или малко повече.
Можеше да изчака в колата си.
- Когато Брайън или някое от другите момчета минат от тук им кажи, че Мирна Евънс чака в колата... И не е много доволна от това след като шофира четири шибани часа.
- Ти ли си Мирна?
- Да.
- Документ за самоличност? - тя претърси чантата си, докато намери шофьорската си книжка и му я подаде. Той я огледа внимателно, сякаш беше някакво петнадесетгодишно момиче, което опитва да се промъкне в нощен клуб. - Добре. - каза той накрая, връщайки ѝ книжката. - Този китарист не спря да идва и да пита дали някой не те е виждал преди началото на концерта.
Тя се усмихна. Нетърпелив да я види. Пазачът вдигна металната бариера, за да може да мине.
- Благодаря ти, че се грижиш за безопасността на моите момчета. - тя го потупа по бузата и се насочи към сградата.
Няколко десетки фена се бяха струпали до задната врата, в очакване на групата да излезе. Може би това беше най-подходящия момент да започне предварителното проучване за проекта си. Нищо официално. Все още не беше измислила въпросите за анкетата, но можеше да направи няколко неформални интервюта, за да добие по-добра представа как да формулира въпросите си. Най-трудната част от изследването на човешката психология беше правилното формулиране на въпросите, за да се избегне водещата тема или да се сведе до минимум нейната лична пристрастност.
Тя се приближи до млада, оскъдно облечена жена.
- Здравей! - поздрави я Мирна. - Мога ли да поговоря с теб за няколко минути?
- Как се озова от тази страна на бариерата?
- Аз съм с групата.
Момичето хвърли поглед към охранителя и ѝ прошепна:
- Можеш ли да ме вкараш в гримьорната?
- Не, съжалявам. Защо искаш да отидеш там?
- За да се срещна с Трей Милс. Защо иначе?
- Той е страхотен човек и невероятно талантлив. - каза Мирна без да преувеличава. - Какво знаеш за него?
- Всичко. Роден е на 9 юни. Има седемнадесет татуировки и единадесет пиърсинга. Истинското му име е Терънс, но той го мрази и затова се нарича Трей. Средното му име е Сол. Роден е и израснал в Лос Анджелис. Най-добрият му приятел е Брайън 'Мастър' Синклер, когото среща на единадесет години. В осми клас двамата основават група, наречена Crysys. Когато е бил дете е имал куче на име Спарки, но то умира, ударено от кола. Трей написва баладата 'Goodbye is not forever' за кучето си. Той...
- Добре, изглежда знаеш много неща. Но защо искаш да се срещнеш с него?
- Той е Трей Милс, за Бога.
- Да, знам кой е, но защо?
- Обичам го. Искам го. Нуждая се от него. - тя стисна ръце пред гърдите си и завъртя очи, за да подчертае казаното.
- И какво се надяваш да произтече от тази среща?
Младата жена се засмя.
- Бебе. Ти репортер ли си?
- Не, просто ми е любопитно. Значи искаш да правиш секс с Трей?
- Да, разбира се. А ти не искаш ли?
Мирна се засмя.
- Имам други интереси. Изпитвала ли си такива чувства към други мъже? Да изучаваш живота им в най-малки подробности, да мислиш, че ги познаваш, да твърдиш, че ги обичаш и да се опитваш да имаш сексуални отношения с тях?
Момичето сви рамене.
- Другите членове на групата.
- Да приемем, че Трей не се интересува от теб, но Джейс Сиймор те покани в автобуса за секс, ще отидеш ли?
Челото на фенката се намръщи.
- Да, бих оправила Джейс. Той е секси. Може да ме запознае с Трей. И двамата ще имаме полза. Знаеш ли обаче какво наистина би било страхотно? Тройка с Трей и Мастър Синк...
Мирна вдигна ръка, за да я накара да замълчи.
- А как се държиш с обикновените мъже? Тези, които не са известни.
- Какво имаш предвид?
- Правиш ли редовно безразборен секс?
Момичето я изгледа продължително, опитвайки се да асимилира въпроса.
- Питаш ме дали съм лесна?
- А такава ли си?
- Да, предполагам. - тя сви рамене. - Има ли нещо нередно в това?
- Стига ти да си окей с това, всичко е наред. Правила ли си някога секс с мъж, когото току-що си срещнала?
Младата жена изглеждаше озадачена, сякаш мисленето нараняваше мозъка ѝ.
- Имаш предвид на първа среща?
- Не, имам предвид следното: някой секси мъж излиза от тази врата, идва при теб и казва: 'Хайде да правим секс.' Ще отидеш ли?
Тя се намръщи.
- Не, разбира се, това е гадно.
- Да кажем, че Трей Милс излиза от тази врата, идва при теб и казва: 'Хайде да правим секс.' Ще отидеш ли?
- Да. Вече ти казах, че ще го направя.
- Каква е разликата между първия човек и Трей?
- Аз познавам Трей.
- Не. Ти знаеш факти за живота на Трей, но не го познаваш. Никога не си го срещала, нали?
- Познавам го. - изплю момичето. - Обичам го. И щом ме срещне и той ще ме заобича. Разбра ли?
- Да, мисля, че започвам да разбирам. Наистина оценявам това, че сподели с мен.
- Значи можеш да ме запознаеш с него?
- Ще му кажа някоя добра дума за теб.
Фенката се усмихна.
- Това би било страхотно! - тя извади тубичка с блясък за устни от малката си чанта и нанесе няколко слоя.
Мирна използваше времето, докато чака Брайън да приключи, за да разговаря с няколко други млади жени. Очертаваше се ясна тенденция. Всички те имаха сходни нагласи. Тя дори намери момиче, влюбено в Брайън. Говоренето с нея беше ужасно странно.
- От колко време си влюбена в Брайън?
- Всъщност той предпочита Мастър Синклер. - момичето завъртя очи, обградени с твърде много синя очна линия. Мирна знаеше със сигурност, че той изобщо не харесва това, но остави фенката да мисли каквото си иска. - Хм. Видях го на живо преди няколко години, преди още групата да стане толкова велика. Виждала ли си го на сцената?
- Да.
- Не е ли секси?
- Да, определено е секси.
- И когато прокара пръсти по струните... - тя засвири на въображаема китара. - Това е като... О, Боже, искам го, знаеш ли?
- Напълно те разбирам. Откъде обаче знаеш, че си влюбена в него?
- Мисля за него постоянно. Имам всички негови снимки, правени някога, залепени на стената ми. Гледам видеоклиповете му на забавен каданс.
Ужасена, Мирна не си направи труда да потисне потреперването си.
- Това прилича повече на обсебване, а не на любов?
- Не, определено е любов. Бих направила всичко за него.
Мирна определено не можеше повече да говори за Брайън с вманиачените му фенки.
- Благодаря, че разговаря с мен.
- Можеш ли да ме свържеш с Брайън?
По дяволите, не!
Тя се усмихна на момичето.
- Не мисля, че ще е заинтересован, скъпа. - може би трябваше да разговаря с останалите фенки на групата, но да избягва тези на Брайън.
Задната врата се отвори и Брайън се появи. От кожата му се вдигна пара, когато хладният вечерен въздух посрещна запотеното му тяло. Той се втурна към нея и я сграбчи в ръцете си, търсейки устата ѝ за целувка. Премигаха десетки светкавици на фотоапарати. Нещо твърдо се блъсна в тила на Мирна.
- Оуч. - тя се отдръпна и започна да разтрива врата си.
Брайън я погледна загрижено.
- Какво има?
- Нещо ме удари. - каза тя, очите ѝ се насълзиха. - Наистина боли.
Китаристът вдигна от земята черна обувка.
- Кой хвърли това? - попита той, оглеждайки събралото се множество. Само едно момиче стоеше от тази страна на бариерата с такава обувка на единия си крак и никаква на другия. Брайън се приближи до нея и размаха обувката пред лицето ѝ. Тя потрепери. Беше същото момиче, което беше твърдяло, че е влюбено в Брайън само минути преди това. - Ти ли удари приятелката ми с това?
- Твоята приятелка!? - извика от изумление тя.
- Твоята приятелка? - прошепна Мирна и разтърка цицината на главата си, повече зашеметена от думите му, отколкото от удара в тила ѝ.
- Съжалявам, Мастър Синклер. - каза фенката. - Обичам те.
- И мислиш, че удряйки някого, за когото ме е грижа, с обувка по врата ще доведе до позитивно отношение от моя страна?
- Нямах такова намерение. - изплака момичето, по бузите ѝ се стекоха сълзи. - Съжалявам. Моля те, не ми се сърди.
Брайън тикна обувката в гърдите на младата жена.
- Изчезвай оттук! - той огледа задната част на главата на Мирна, опипвайки бучката там. Тя пое болезнено дъх през зъби. - Добре ли си, бебче? Мисля, че кървиш. - Брайън огледа пръстите си за следи от кръв.
Тогава останалата част от групата излезе от стадиона. Сед спря пред Мирна, която все още имаше болезнена гримаса на лицето си.
- Какво е станало? - попита той.
- Някаква кучка я удари с обувка по главата. - Брайън отново докосна бучката на тила ѝ. Искаше ѝ се той вече да спре да го прави. - Какво е това? - попита той, опипвайки врата ѝ. - Белег?
Мирна се отдръпна.
- Това е нищо.
- Хайде, да се махаме оттук. - каза вокалистът.
Те пренебрегнаха групата фенове, която нарастваше с всяка минута и тръгнаха директно към автобуса. Сед каза на момичетата, които го следваха, да изчакат отвън.
Брайън настани Мирна да седне на масата за хранене и обработи раната ѝ с пероксид от аптечката. Цялата група я гледаше така, сякаш бе претърпяла ужасен инцидент и се очакваше да умре всеки момент.
- Добре съм. - настоя тя.
- Трябва да бъдеш по-внимателен, Брайън. - каза Сед. - Знаеш какви са някои от тях.
- Не помислих. - китаристът хвърли мократа марля на масата и целуна Мирна по тила. - Бях просто щастлив да я видя.
Сед се ухили.
- Да, разбирам, но се радвай да я видиш, когато сте насаме. Окей? Не искаме тя да получава смъртни заплахи.
- Не знам как се справяте с тези неща. - каза Мирна.
- Какви неща? - попита Брайън.
- Феновете. Те искрено вярват, че ви познават. Тази мацка, която ме удари, знаеше повече за теб отколкото аз. Твърдят, че са влюбени във вас и наистина го мислят. Доста е странно. Те дори никога не са ви срещали.
- Така си осигуряваме материал за чукане. - ухили се Сед.
Мирна се засмя.
- Предполагам.
- Ще купонясваш ли с нас, Мир? - попита Ерик.
- Не тази вечер, Ерик. Имах наистина дълъг ден. Мисля, че просто ще си легна.
- Съгласен съм. - каза Брайън.
- Нека оставим влюбените птиченца на мира. - Трей хвана барабаниста под ръка и го издърпа от автобуса.
- Погрижи се добре за нея. - каза Сед.
Джейс просто кимна и двамата последваха Трей и Ерик навън. Феновете приветстваха с викове завръщането им.
- Наистина съжалявам за това, Мирна.
- Вината не е твоя.
- Не трябваше да те целувам.
- Струваше си. Това, което наистина исках да направя, беше да кажа на онова момиче, че си мой и по-добре да насочи натрапчивата си обсебеност към друг.
- Наистина ли? - Брайън се усмихна широко.
- Да. Ще направиш ли нещо за мен?
- Каквото поискаш.
- Отиди да си измиеш очната линия. Тази нощ искам да бъда с Брайън, а не с Мастър Синклер.
- Може ли Мастър Синклер първо да те целуне?
- Не съм сигурна... Мисля, че гаджето ми е малко ревниво.