БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 36

- Sinners. Sinners. Sinners! - тълпата беше като обезумяла и скандираше с пълна мощ.
Според Законът на Мърфи, не е било необходимо Брайън да бърза толкова много. Имаше проблем с един от видео панелите зад сета с барабаните. Техникът им по визуалните ефекти работеше, за да го приведе в действие възможно най-бързо и тълпата ставаше все по-шумна и неудържима с всеки изминал момент.
Брайън дръпна Джейс настрана, за да говори с него, докато чакаха разрешение да излязат на сцената.
- Мога ли да взема назаем играчките ти тази вечер?
Ако молбата на Брайън бе изненадала Джейс, то той не го показа.
- Знаеш ли как да работиш с тях? Ограничителите не трябва да са прекалено стегнати или прекалено хлабави.
- Ако не мога да се справя, ще те извикам.
- Веригата за окачване трябва да е в кутията с тях. Увери се, че коленете ѝ могат да докосват леглото или ще нараниш жестоко раменете ѝ.
- Исках просто да я вържа по гръб на леглото.
Джейс сви рамене.
- Предполагам, че и така става, но тогава ще имаш на разположение само една страна от тялото ѝ, с която да работиш.
Брайън хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Мирна все още не е пристигнала. Трей се поклащаше напред-назад на стъпалата си, нивото на адреналин в кръвта му беше свръхвисоко. Ерик въртеше палките си и ги насочваше към хората, сякаш бяха пистолети, а той стрелец от Дивия Запад. Сед изглеждаше отегчен и леко раздразнен от мацката, която се навърташе около него. Нямаше и следа от Мирна.
- Значи според теб трябва да прикова ръцете ѝ над главата? Чудех се защо си забил тази кука в тавана над леглото.
- Повярвай ми, така и двамата ще извлечете максимума от преживяването. Не забравяй да ѝ завържеш очите.
- Да ѝ завържа очите? Защо?
- Така тя ще усеща на сто процента какво ѝ правиш. Никога ли не си ѝ завързвал очите? - Брайън поклати глава.  Джейс потърка сребърната обица на лявото си ухо и след това тази на дясното. - Тогава никога не си въздействал на всичките ѝ сетива.
- Какво? Имаш предвид зрение и докосване.
- Да... Вкус, мирис, слух, болка, горещо, студено, вибрация, натиск, гладка текстура, грапава. Всички сетива.
Брайън се чувстваше малко странно да пита пет години по-млад от него мъж за сексуален съвет, но искаше тази вечер Мирна да има преживяване, което никога няма да забрави.
- Разкажи ми по-подробно.
- Предлагам да ѝ завържеш очите, за да стимулираш сетивата, които тя не използва много. Позволи ѝ да гледа само как мастурбираш и свършваш върху нея, през останалото време дръж очите ѝ покрити. И тъй като тя харесва свиренето ти на китара, ще ѝ дам слушалки и ще я накарам да слуша музиката ни през цялото време. Така няма да чува какво се случва около нея.
Брайън реши, че Джейс знае за какво говори.
- Какво друго?
- Лед и свещи. Накарай я да отгатва топло или студено. - Брайън имаше чувството, че трябва да си води бележки. - И сложи тениската си от тази вечер пред носа ѝ. Мацките харесват аромата на своя мъж. Знам, че звучи странно, но повярвай ми, тя ще е адски възбудена. Вероятно ще искаш да ѝ слагаш разни неща в устата. Различни вкусове. Имам някои мостри в кутията с веригите и нагайките, но може би ще искаш някои екстри, които са специфични за нея.
- По цял ден седиш и измисляш подобни глупости ли?
Джейс се ухили дяволито.
- Защо мислиш, че съм толкова тих през цялото време?
Тракащият звук от приближаващи се обувки на висок ток привлече вниманието на Брайън към Мирна. Лед. Восък. Нагайки. Превръзка за очи. Навярно е изглеждал подозрително, защото тя го изгледа озадачено, когато спря до него.
- Защо ме гледаш така? - попита тя. - И защо още не сте на сцената? Мислех, че съм закъсняла.
- Технически затруднения.
- Добре, момчета. Оправихме го. - обади се един от техниците.
Светлините на стадиона угаснаха. Тълпата изригна.
- Ще се видим скоро. - прошепна Брайън в ухото на Мирна и нагласи секретната си слушалка, така че да може да чува себе си и групата, без да оглушее пред усилвателя. Той се втурна нагоре по стълбите към сцената и зае обичайното си място вляво.
Сърцето му бумтеше, както винаги, когато краката му за първи път докосват сцената. Ерик започна първата песен с няколко докосвания на чинела, последвано от самите барабани. Докато Джейс влезе в песента с басовия си груув и Трей изсвири ритъмния риф, задръжките на Брайън изчезнаха. Лилава светлина окъпа тялото му отгоре и той влезе в песента със соло. Когато то премина в основия риф, гласът на Сед изръмжа в слушалката му и сцената се освети изведнъж. Тълпата изрева в един глас.
Брайън погледна към феновете, но можеше да види само първите няколко реда. Страхотна тълпа. Юмруци във въздуха, поклащащи се глави, устни, които пееха текста. Когато публиката е ентузиазирана, и групата е ентусиазирана и винаги ставаше яко шоу.
Жалко, че Брайън продължаваше да се разсейва от Мирна, наблюдавайки я с периферното си зрение. Вероятно трябваше да ѝ позволи да интервюира фенове тази вечер. Той беше толкова възбуден, така или иначе щеше да му е трудно да се концентрира дори и тя да не беше там. Трей го бутна, за да привлече вниманието му, и кимна към срещуположния край на сцената. От там той нямаше да може да я наблюдава, въпреки че тя щеше да продължи да го вижда. Брайън премина през сцената и двамата си размениха местата.
Когато дойде време за солото му, Сед се обърна към Трей, поклати объркано глава, когато вместо него, откри Брайън от дясната си страна. Той направи жест, сякаш искаше да каже 'какво, по дяволите, правиш тук', но сви рамене и се премести в задната част на сцената, за да застане до Джейс. Трей превключи усилвателя на Брайън вместо него и влезе във втората половина на солото, в която се дуелираха. Двамата се срещнаха в средата на сцената, поднасяйки истинско шоу на публиката, свирейки на китарите си с изключителна концентрация. Брайън се озова директно срещу Мирна. Когато тя вдигна юмрук във въздуха и изкрещя развълнувано, той пропусна дълга поредица от ноти. Трей се засмя и поклати глава. Мамка му! Със сигурност някой фен, правещ видео в момента щеше да качи този гаф в интернет.
Брайън просто трябваше да се преструва, че Мирна не е там и би трябвало да успее да премине през следващите девет песни. Планът му работеше доста добре, докато останалата част от групата напуснаха сцената, за да може той да изсвири наскоро композираните си сола. Солата, които той беше написал, докато се любеше с нея. Обикновено това беше момента, когато се опитваше да раздвижи и надъха публиката, но тази вечер реши просто да свири. Те или биха откликнали сами, или не биха.
Брайън се приближи до микрофона в центъра на сцената.
- Напоследък пиша много нова музика. - каза той. - Сега ще изсвиря малко за вас. Ще чуете вариации на това в новия албум... - той направи кратка пауза и добави: - Който се очаква да излезе в началото на следващата година.
Тълпата изрева ентусиазирано. Брайън затвори очи и пръстите му сами намериха пътя си. Остави ума си да се върне назад във времето, когато композира това соло. Споменът беше толкова отчетлив, че можеше да усети топлината на Мирна, да помирише кожата ѝ и да чуе неравномерното ѝ дишане в ухото си. Едва когато стигна до края и Трей се появи до него, той чу тълпата.
- Опитвате се да откраднете шоуто ли, Мастър Синклер? - попита Трей.
Брайън сложи ръка на микрофона, за да не го чуе целия стадион.
- Всъщност, искам шоуто вече да свършва.
Трей му се ухили и избута ръката му настрани, за да може да говори в микрофона.
- Мисля, че Мастър Синклер напоследък е по-емоционален от обикновено. А вие? Искам да кажа, откъде, по дяволите, дойде това невероятно соло? Гениално. - Трей спря, очите му оглеждаха тълпата. - Дамите изглеждат особено секси тази вечер, не мислиш ли, Синклер?
- Дамите Sinners са винаги секси.
- Знаете ли от какво мисля, че има нужда? - попита Трей публиката. - Няколко дузини сутиена, които да го стимулират още повече. Какво ще кажете, дами? Искате ли да му помогнете?
- Няма нужда, благодаря. Аз съм добре. - Брайън хвърли поглед през рамо към Мирна.
Тя се засмя, когато сутиените започнаха да летят към сцената. В рамките на минута всякакви размери, стилове и цветове сутиени, покриха сцената в краката му.
Няколко млади жени, кацнали на раменете на гаджетата си, повдигнаха блузите си, за да покажат голите си гърди. Брайън се надяваше Мирна да продължи да бъде окей с това, защото трябваше да се включи в играта. Той взе един червен дантелен сутиен и го закачи на грифа на китарата си.
Трей вдигна сутиен с леопардова щампа.
- На кого принадлежи това секси нещо? - попита той, увесвайки го на единия си пръст. Момиче, стоящо няколко реда зад бариерата, започна да крещи развълнувано и да скача нагоре-надолу. Не можеха да я чуят на сцената, но дивите ѝ жестикулирания показаха, че сутиенът е неин. - Мога ли да го взема назаем, скъпа? - попита Трей, закачвайки го за края на китарата си. - Можеш да си го получиш лично след шоуто. Ще ти помогна да си го сложиш обратно.
Младата жена неочаквано изчезна от поглед.
Хора от публиката я вдигнаха, вече в безсъзнание, и я прехвърлиха на ръце над главите си през бариерата.
- По дяволите, Трей, накара момичето да припадне.
- Съжалявам. Просто не могат да устоят на сексапила ми. - Трей демонстративно приглади едната си вежда с върха на показалеца си.
Брайън изсумтя.
- Очевидно никога не са те виждали припадал с глава в тоалетната.
Мъжката част от публиката изкрещяха одобрително.
Сед се появи между двамата китаристи и обви раменете им с ръце.
- Вие, шибаняци такива, смятате да говорите цяла нощ или ще посвирите малко?
- Предполагам, че можем да изсвирим новото ни дуелно соло. - каза Брайън. - Искате ли да го чуете? - попита той тълпата. - От вас зависи. Що се отнася до мен, ние можем да си събираме сутиени цяла нощ.
Той отново хвърли поглед през рамо към Мирна. Тя продължаваше да се усмихва на лудориите му. Господи, обичаше тази жена. Перфектна. Тя беше абсолютно перфектна.
Още няколко сутиена паднаха на сцената. Момичетата, чиито гърди останаха на показ, докараха момчетата в тълпата до полуда. Брайън се наведе по-близо до Трей, за да говори с него без микрофона да улавя разговора им.
- Надявам се, че си готов да изсвириш това на живо.
Трей сви рамене.
- Не бих искал ти да си единственият, който се излага пред десет хиляди души тази вечер.
Брайън му се ухили.
- Просто опитай да си в крак с мен.
Сед закачи няколко сутиена на стойката на микрофона си.
- Запазвам си ги за по-късно. - каза той, след което се премести встрани на сцената и застана до Мирна. Брайън го видя как обвива ръка около раменете ѝ и я целува по слепоочието. Той също така я видя как забива лакът в ребрата му. Доволен, че жена му може да устои на либидото на Седрик Леон, Брайън насочи вниманието си към основната си задача.
Той започна да свири, правейки пауза, за да позволи на Трей да го повтори. След това повтори поредицата ноти с една октава по-високо и в ускорено темпо. Трей го последва без проблем. Повториха същото с октава надолу и още по-бързо. Трей продължаваше да се движи в крак, без да пропусне нота. Изсвириха го отзад напред и още по-бързо. Всеки път, когато Трей повтаряше новия сегмент, тълпата ставаше все по-шумна и екзалтирана. Двамата започнаха да се дуелират все по-бързо, докато ехото на Трей се смеси с воденето на Брайън. Двамата облегнаха гърбовете си и вместо да се дуелират, засвириха в хармония. Когато последната нота иззвъня от високоговорителите, морето от хора избухна в аплодисменти.
- Предполагам, че можем да го обявим за равенство. - каза Брайън. Случваше се за първи път.
- Мисля, че имаш нужда от малко повече практика, Мастър Синклер. Обикновено ме отвяваш още в третия рунд.
- А може би трябва да започнем да те наричаме Мастър Милс.
Трей се ухили.
- Обзалагам се, че скоро ще те победя.
Половината от тълпата започна да скандира 'Милс. Милс. Милс.' Другата половина крещеше: 'Мастър Синклер. Мастър Синклер.'
Ерик удари бас барабана, напомняйки им, че трябва да продължат с останалата част от шоуто. Когато Джейс се върна на сцената, той също взе няколко сутиена, за да украси грифа на бас китарата си.
Трей беше успял да отклони мислите на Брайън от Мирна, но присъствието на Джейс му напомни какво щеше да прави след по-малко от тридесет минути. За в бъдеще той бе твърдо решен да прави любов с нея преди да излезе на сцената, а не след това. В момента цялото му тяло го болеше от сексуално напрежение.
През следващите шест песни Брайън се благодареше, че пръстите му толкова добре познават музиката и китарата, защото главата му просто не беше в час. Той почти не се движеше по сцената. Пресичаше я от време на време, колкото да превключи усилвателите си с крачния педал на пода, но обичайното му шоуменство липсваше.
Странно, но дори Джейс се отпусна. Тази вечер не се криеше в сянката на барабаните. В един момент той дори говори по микрофона. Тълпата го хареса. Трей и Сед го подразниха, че най-накрая е излязъл от черупката си и той се изчерви.
А Брайън просто свиреше и чакаше края.