БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 26

Брайън поръча много храна, защото не беше сигурен кой ще е буден, когато се върнат.
- Мога ли да взема малко допълнително кетчуп? - попита той младата жена на гишето, благодарен, че шлема прикрива лицето му.
- Разбира се. Колко?
- Няколко шепи.
Тя изпълни молбата му и му подаде няколко торби с храна. Той прибра храната в малкия багажник под седалката на мотора.
След като се върна пред магазина, Брайън паркира мотора близо до входа и зачака Мирна да излезе отвън. Минувачите му хвърляха предпазливи погледи. Брайън изпука кокалчетата на ръцете си, доволен от широкия периметър, който спазваха заради заплашителното му присъствие. След около десет минути се появи Мирна, носеща две големи торби.
- Дълго ли ме чакаш? - попита тя задъхана. - Опитах се да побързам.
- Току-що дойдох. - излъга той, но имаше чувството, че чака цяла вечност.
Тя се качи на седалката зад него, нагласявайки покупките между телата им. През целия път обратно Брайън недоволстваше от пазарските чанти, които не позволяваха на тялото ѝ да се притиска към неговото.
След като влезе в автобуса, Мирна забърза към спалнята. Брайън хвърли една торба с храна в леглото на Трей и втора - в това на Джейс.
- Твърде е рано за тези гадости. - измърмори Джейс. Брайън го цапна по главата.
- Мисля, че искаше да кажеш, благодаря ти, че се грижиш за бездънния ми стомах, Брайън.
Докато се добере до спалнята, Мирна вече поглъщаше лакомо храната си.
- Не можех да чакам повече. - обясни му тя с пълна уста. - И каква е цялата тази история с кетчупа? - посочи отворената чанта върху скрина.
Той ѝ се ухили криво.
- Не мога да ям картофи без кетчуп. Преди да съм се съблякъл, искаш ли бира?
Мирна кимна към торбите с покупки.
- Купила съм сок.
Брайън би предпочел бира, но тя не пиеше алкохол, а и беше все още доста рано за това удоволствие.
- Страхотно. - той претърси покупките и намери няколко бутилки сок и огромна бутилка шоколадов сироп. Подаде на Мирна шоколадовия сироп, поклащайки глава: - Не мисля, че млякото в хладилника става за пиене.
Мирна се изчерви очарователно.
- Не смятах да го използвам за приготвяне на шоколадово мляко.
Брайън се ухили.
- Кетчупът не е достатъчно добър за теб, така ли?
Тя сведе поглед. Сама се учудваше на внезапната си срамежливост.
- Предпочитам шоколад.
- Сигурен съм, че и кетчупа ще ти хареса. - той ѝ подаде бутилка сок и потърси в чантата сандвича си. - Защо си още облечена? - попита той. - До колкото си спомням щеше да бъдеш моя чиния.
Мирна вдигна един пръст, пъхвайки последната хапка в устата си, а след това отвори сока, за да отпие голяма глътка. Тя извади от джоба си парите, които той ѝ беше дал, и му ги подаде.
- Дължа ти сто и двадесет долара.
Брайън хвърли парите върху скрина.
- Мир, наистина не трябва да ми връщаш парите.
- Защо не? Мислиш, че не мога да си го позволя ли?
Никога преди не я беше виждал ядосана. Харесваше му как очите ѝ се присвиват и ноздрите ѝ се разширяват.
- Не знам. - подразни я той. - Ти си учител. Не печелиш много пари, нали?
Мирна зяпна, не вярвайки на чутото.
- Не мога да повярвам, че току-що каза това.
- Ще ме удариш ли? - попита той с надежда.
- Би искал това, нали, палаво момче.
Очите му се спуснаха към кръста ѝ.
- Ще използваш ли колана си?
- Мислех, че Джейс е този с фетиш към мазохизма.
Брайън вдигна изненадано поглед към нея.
- Откъде знаеш това?
- Групитата говорят.
- Така ли? И какво говорят за мен?
Мирна се засмя.
- Че си забавен и верен само на една жена мъж. - той видимо трепна. - Склонна съм да се съглася само с втората част. - добави тя.
- Значи според теб съм скучен?
- Не съм сигурна. Винаги съм била скептична и е трудно да бъда убедена в нещо без достатъчно доказателства.
Той вдигна вежда към нея.
- Разбирам. Значи трябва да ти докажа, че съм забавен.
- Би било най-добре.
Брайън погледна надолу към сандвича в ръката си.
- Мога ли първо да се нахраня?
- Моля.
Мирна отпи още една голяма глътка от сока и го остави на скрина. Тя свали обувките и колана си. Дънките на Джейс се плъзнаха ниско по бедрата ѝ. Тя разкопча ципа и ги остави да паднат на пода. Изхлузи през главата си взетата назаем от Брайън тениска. Би било хубаво да я облече тази вечер за концерта, за да му напомня за нея.
- Трябва ли да съм напълно гола, за да ти бъда чиния?
Той осъзна, че държи сандвича пред отворената си уста, без изобщо да е отхапал.
- Разбира се. Никога преди не съм виждал чиния по бельо.
Мирна разкопча сутиена си и го захвърли настрани. Тя повдигна гърдите си с ръце.
- Знаеш, че тези двете са били по-вирнати. - погледна надолу към двете кълба плът, разливащи се от дланите ѝ.
Брайън не разбираше защо, но когато Мирна не се опитваше да се държи съблазнително, всъщност го възбуждаше още повече.
- Перфектни са.
Бикините ѝ се присъединиха към дънките на пода. Тя погледна през рамо, извивайки врата си, за да види задника си.
- Мисля, че и задникът ми беше по-стегнат. - Брайън отхапа сандвича си, дъвчейки бавно. - Гравитацията е най-големият враг на жената. - тя го погледна неуверено.
Той преглътна.
- Красива си, Мирна.
- Притеснява ли те, че съм по-възрастна от теб?
- Да бе, колко по-възрастна? Шест месеца?
- Аз съм на тридесет и пет.
Брайън не беше очаквал тя да бъде със седем години по-възрастна от него, но честно казано, не го интересуваше на колко е. Тя беше най-секси жената, която някога бе срещал.
- Ти си в сексуалния си разцвет, Мирна. И повярвай ми, това изобщо не ме притеснява.
- Можеш да имаш всяка гореща млада жена, която пожелаеш...
- Откъде дойде сега това?
- Господи! Боже мой! Това е Мастър Синклер! - Мирна изпищя, имитирайки тълпите фенки, тресейки се цялата от глава до пети от вълнение. - Боже мой! Ще ми подпишеш ли циците? Моля те. Моля те! Толкова си секси!
Брайън остави сандвича си настрана, грабна шепа пакетчета с кетчуп и хвърли Мирна върху леглото. Той обкрачи бедрата ѝ, за да я задържи неподвижно.
- Разбира се, че ще подпиша циците ви, госпожице. Всичко за феновете. - той отвори пакетчето със зъби. Мирна се засмя неудържимо, извивайки се под него. - Стой мирна.
Тя спря да се гърчи и го погледна с ококорени лешникови очи. Брайън започна да пише по гърдите ѝ с кетчупа.
- С-О - написа и прочете на глас. - Б-С. - хвърли празния пакет на пода и посегна към друг.
- Собс?
- Не съм свършил.
- Това гъделичка. - Мирна се изкикоти.
- Т-В-Е-Н-О-С-Т.
- Какво пишеш?
Брайън отвори още едно пакетче и написа в средата на корема ѝ.
- Н-А. - премести се в долната част на корема ѝ. - Б-Р.
- Собственост на брррр?
- Да, собственост на бррр. Точно така. - той отвори още едно пакетче и довърши името си върху корема ѝ. - Перфектно. Собственост на Брайън. Само да сложа ченгелчето на това и. - той втри кетчуп върху зърното ѝ. - Мамка му, пропуснах. - наведе глава и облиза кетчупа. Тя се засмя, пръстите ѝ се усукаха в косата му. - Нека опитам отново. - той капна кетчуп върху другото ѝ зърно. - По дяволите, ужасна стрелба.
Брайън изсмука пикантния кетчуп от зърното ѝ, харесвайки начина, по който розовото връхче се втвърди под езика му. Той галеше енергично пъпката, докато Мирна потръпна и издаде онзи подлудяващо секси звук в задната част на гърлото си. Членът му се втвърди моментално. Той беше готов за нея. Отново. Вдигна глава и накапа кетчуп върху долната ѝ устна. Езикът ѝ се плъзна между устните.
- Чакай. Това си е моята бъркотия. Честно е аз да я почистя.
Брайън се наведе над нея и я целуна дълбоко. Устните ѝ имаха пикантен вкус, като на наденичките, които изяде преди малко. Което му напомни, че още не беше приключил със закуската си. Той се откъсна от нея и я погледна.
- Искаш ли картофи?
Тя се засмя.
- Знаеш какво искам, Брайън.
- Картофи. - той скочи от леглото и грабна торбата с останалата храна.
- Мисля, че може би наистина си скучен. - подразни го тя. Той я погледна, харесвайки начина, по който 'Собственост на Брайън' изглеждаше изписано по тялото ѝ. Той се зачуди дали би могъл да я накара да си го направи на татуировка, за да остане творението му за постоянно.
Като се качи обратно на леглото, той покри кетчупа с низ от картофени парченца. Когато приключи, лапна едно от тялото ѝ.
- Да, картофите определено са скучни. - каза той.
Тя му се ухили.
- Мисля, че ми харесва да ти бъда чиния.
Брайън сдъвка бавно и преглътна покритото с кетчуп картофче.
- Нямаш ли нищо против бъркотията?
- Предполагам, че ще почистиш след себе си.
- Имаш голяма вяра в моя самоконтрол.
Мирна проследи ръба на челюстта му с пръст.
- Така е. Обзалагам се, че можеш да устоиш на изкушението да правиш любов с мен поне десет минути.
Той лапна още едно картофче от гърдите ѝ.
- Имаш много повече вяра в мен от самия мен. - той взе едно парченце от гърдите ѝ и го пъхна в устата ѝ, преди да мушне няколко в своята. Десет минути? Вече му се искаше да е дълбоко заровен в нея. Той започна да яде възможно най-бързо. Нетърпението му да бъде в нея беше надделяло над глада. Тя се изкикоти, когато той облиза храната от корема ѝ.
- Предполагам, че си гладен.
- Умирам от глад.
След като изгълта картофите, Брайън облиза останалия кетчуп от копринената ѝ кожа с широки загребвания на езика си. Тя потръпна под него и го дръпна за косата.
- Подлудяваш ме. - изстена тя, отметна глава назад и изви гръб.
Окуражен, езикът му се придвижи от гърдите ѝ, нагоре по рамото, по шията до ухото. Тя изпъшка, пръстите ѝ се заплетоха в косата му. Брайън намести тялото си върху нейното и засмука ухото ѝ. Бедрата ѝ се разтвориха за него и той потъна между дългите ѝ оформени крака. Устата му се придвижи до точката на пулса под ухото ѝ близо до деликатната ѝ челюст. Тя потръпна. Той прокара ръце по раменете ѝ, наслаждавайки се на усещането за меките ѝ гърди, притиснати към неговите, и топлината на нейната сърцевина, проникваща през плата на дънките му.
Той прокара път от влажни целувки от челюстта ѝ към брадичката и накрая до устата. Мирна засмука устните му, а езикът ѝ нетърпеливо се притисна към тях. Членът му пулсираше. Той разкопча панталоните си и Звярът, както тя го бе нарекла, изскочи на свобода, жадувайки за влажната ѝ топлина. Брайън знаеше, че трябва да ѝ отдели повече време, да я докара до полуда, да я накара да го моли да я притежава, но можеше да се концентрира само и единствено върху спомена за това какво бе усещането да бъде заровен в нея без презерватив. Той взе члена си в ръка и навлезе в горещия, влажен вход към рая.
Мирна се отпусна под него с въздишка. Той я гледаше в очите, докато лениво я изпълваше с болезнено бавни тласъци. Гърбът ѝ се изви от удоволствие, но тя не отмести поглед. Взираха се един в друг, наслаждавайки се на връзката между тях. Той се плъзгаше и излизаше от нея бавно, не искаше да търси освобождаване, просто искаше да я изживее. Да стане физическа част от нея. Да я усети. Да я опознае.
- Мирна. - прошепна той.
- Брайън.
Да, Брайън. Не Мастър Синклер. Брайън.
Той имаше всичко, което искаше. Всичко, от което се нуждаеше. Точно тук и сега. Тази жена.
Знаеше, че тя няма да оцени сантименталните му мисли. Тя не искаше да чува, че той я обича. Затова той просто се взираше в очите ѝ, докато телата им се събираха, разделяха, събираха отново... И преглътна думите, които заседнаха като буца в гърлото му.