БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 46

От смаяното изражение на Брайън Мирна разбра, че той бе чул тирадата ѝ.

- Съжалявам. - тя наведе глава, за да не ѝ се налага да гледа лицето му. Какво си бе помислила изобщо? Да нарече една рок легенда, бащата на Брайън, бивше величие... В лицето му! Тя обаче не би си върнала казаното назад за нищо на света. Заставаше твърдо зад всяка своя дума. - Ще поговорим по-късно, Брайън. Ще чакам в автобуса.

Може би дотогава щеше да измисли правилното нещо, което да му каже. В момента не беше способна да мисли.

- Защо? - попита Брайън.
- Защото я чу как ме нарече. - изрева баща му.
- Чух също и ти какво каза. - емоцията караше гласа на Брайън да трепери, но Мирна все още не можеше да събере смелост да го погледне. - Ако не искаш да си тук, тогава по-добре си тръгвай.

Малкълм изсумтя.

- Толкова ли е трудно да се гордееш с него? - попита Трей.
- Трей, не се меси. - каза Брайън. - Той не е длъжен да подкрепя всичко, което правя.
- Но би трябвало. - промърмори Мирна.
- И ти ли не искаш да гледаш шоуто? - попита я Брайън.
- Разбира се, че искам да го гледам.
- Никога не съм казвал, че не искам да бъда тук. - добави Малкълм кисело.
- Тогава е уредено. През следващият час на всички ще ви се наложи да изтърпите тъпите ми сола.

Мирна посегна към Брайън, но той я отблъсна и излезе от съблекалнята. Преди да успее да тръгне след него, Трей я спря, хващайки я за ръката.

- Благодаря ти, че каза нещо. - прошепна той. - Ако аз го бях направил, щеше да ми разбие задника.
- Трябваше да си държа устата затворена. - сега ѝ се налагаше да оправя собствената си каша. Не искаше да бъде запомнена като лудата бивша приятелка на Брайън Синклер, която си бе позволила да нарече Малкълм О'Нийл 'бивше величие'.

Трей се ухили.

- Току-що показа колко много ти пука за Брайън. Той ще бъде ужасно щастлив, когато се охлади и осъзнае това.
- Не мисля, че ще е много щастлив от това, че се направих на пълна глупачка пред родителите му. - Мирна хвърли поглед към Малкълм и Клеър, които си говореха нещо, плътно притиснати един до друг, докато следваха Ерик извън съблекалнята.
- Да, обидният език дойде малко в повече. - каза Трей.
- И кой е виновен за всичко това? - тя забоде пръст в гърдите му. - Ти! Нямаше да избухна така, ако не ми беше разказал за ситуацията.
- От години искам да кажа същото на баща му.