БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 32

Тампа 78 мили.

Брайън премести поглед от зеления пътен знак към часовника си. Беше едва единадесет часа.
- Тампа е близо, а имаме още много време преди концерта. Да минем по обиколен път.
Мирна откъсна очи от пътя, за да го погледне.
- Какъв обиколен път?
- Не знам. Спонтанен.
- Харесва ми идеята, но трябва да внимаваме да не се изгубим. Без Мастър Синклер няма концерт на Sinners.
- Няма да се изгубим. При следващата възможност поемаме на запад.
- Този път няма да ни отведе далеч. На запад е Мексиканският залив.
- Точно.
Мирна се усмихна.
- Запад да е.

След десет минути те излязоха от главната магистрала и се насочиха на запад.
- Май ще вали. - коментира тя, гледайки към хоризонта.
Брайън погледна намръщено към черните облаци, плуващи в далечината. Изглеждаше, че времето няма да бъде много благосклонно към първата им истинска среща. Той се надяваше, че ще успее да задържи ръцете си далече от нея достатъчно дълго и да я поухажва малко. Имаше само десет дни на разположение, за да я убеди да остане с него в Ел Ей. И ако искаше тя да отстъпи, той трябваше да съблазни нещо повече от тялото ѝ.
- О, уау. - възкликна тя взторжено. - Виж водата. Разкошна е!
- Не е зле. - каза той и добави уж небрежно: - Калифорния има невероятни плажове.
Мирна го погледна косо.
- Предполагам, че имаш предвид района на Лос Анджелис. - познаваше го вече толкова добре.
- Сан Диего е по-добър, но да, и Лос Анджелис не е за изхвърляне.
- Мислех, че плажовете в Калифорния са токсични.
- Не всички. Била ли си някога в Калифорния?
Тя се поколеба.
- Е, не съм, но съм сигурна, че някой ден ще стигна и до там.
Означаваше ли това, че тя обмисля да се присъедини към него? Съмнително.

Влязоха в малък град в залива. Всеки знак, покрай който минаваха, имаше някакво изображение на мида. Стомахът на Брайън изкъркори.
- Обичаш ли морски дарове?
- Става. Не съм почитателка на рибата, но обичам супа от миди.
- 'Манхатън' или 'Нова Англия'?
- 'Нова Англия'. Колкото по-дебели, толкова по-добре.
- Гладна ли си? - попита той, оглеждайки малките ресторантчета, покрай които минаваха.
- Умирам от глад. Както обикновено.
- Да си намерим някое местенце.
- Само да не е отново фаст фууд. Мисля, че предпочитам да умра, отколкото да изям още един пържен картоф.
- Паркирай там. - Брайън посочи обществения паркинг в края на пресечката. - Да се поразходим малко и ще намерим подходящо място.
- И как ще разберем?
- Ще следваме местните жители.
- Добър план.
Веднага щом Мирна паркира на първото възможно място, Брайън изскочи от колата и побърза да заобиколи, за да ѝ отвори вратата. Гледаше я как се опитва да оправи косата си в огледалото за обратно виждане. Той обичаше да я държи в стил 'прясно изчукана'. Отиваше ѝ.
Брайън отвори вратата и тя вдигна поглед към него.
- Приличам на лайно.
- Майка ти не те ли научи да не лъжеш?
- Аз никога не лъжа.
- Току-що го направи. - той хвана ръката ѝ и ѝ помогна да излезе.
- Имам очи, нали знаеш.
- Май не работят много добре. Изглеждаш прекрасно. Винаги изглеждаш прекрасно.
Брайън поднесе ръката ѝ към устните си и нежно целуна кокалчетата ѝ. Тя го изненада, като се усмихна, вместо да спори.
- Благодаря ти. Много си добър за егото ми. - тя се взираше в земята, докато вървеше до него. - Дори и да си сляп.
- Просите си комплименти ли, професор Евънс? - тя се опита да отрече, но той не ѝ даде възможност. - Вече ти казах, че си прекрасна. Всички ще се чудят защо се мотаеш с гангстер като мен.
- Ще им кажа, че съм отвлечена.
- И вероятно ще ти повярват.
Мирна хвана ръката му и той ѝ се усмихна, сърцето му преливаше от щастие. Тя можеше да отрича всичко, колкото си иска, но той знаеше, че ѝ пука за него.
- Това, което каза онова ченге те притеснява, нали?
Всъщност той не беше мислил за пътния полицай, тъй като пръстите на краката му бяха използвани по начини, по които никога не бяха използвани преди и сви рамене.
- Свикнал съм.
Мирна стисна ръката му.
- Съжалявам да го чуя. Никой не трябва да бъде дискриминиран въз основа на външния си вид.
Двамата спряха на тротоара и изчакаха трафикът да намалее достатъчно, за да могат да пресекат. Брайън наблюдаваше посетителите, които влизаха в ресторантите в околността. Строителен екип, няколко офис работници и трима добре облечени ръководители влязоха в малка закусвалня. Не изглеждаше кой знае какво, така че навярно храната беше отлична. 'Мидите на Пам'. Мирна не обръщаше внимание на пешеходците. Тя отново наблюдаваше Брайън. Харесваше му, когато тя не може да откъсне очи от него. Той се престори, че не забелязва, но знаеше, че го гледа.
- 'Мидите на Пам'? - попита той.
- А?
- Искаш ли да хапнем там? - той я поведе нетърпеливо през улицата.
- За мен е окей.