БРАЙЪН (книга #1 от поредицата Sinners 🤘)

Глава 56

Мирна не разбираше какво се случва. Защо беше насилствено издърпана от успокояващата прегръдка на Брайън? Защо двама полицаи се бореха с него на пода и му слагаха белезници? Защо бяха оставили Джеръми да излезе необезпокоявано от апартамента?

- Какво става, по дяволите? - изкрещя тя.
- Всичко е наред, госпожо. Пипнахме го. - каза един от полицаите и след това започна да рецитира правата на Брайън.
- Защо арестувате гаджето ми?

Двете ченгета я погледнаха объркано.

- Аз не съм мъжът, когото търсите. - каза Брайън, все още притиснат с лице към пода. - Оставили сте го да ви се изплъзне.

Служителите на закона погледнаха Мирна, сякаш не вярваха на това, което Брайън казваше и се нуждаеха от нейното потвърждение, за да продължат.

- Това е Брайън Синклер, а не Джеръми Конрой. - каза Мирна. - Джеръми е висок и рус.
- По дяволите! - каза един от полицаите и изхвърча от апартамента. - Замръзни на място! - извика той, а стъпките му кънтяха из празния коридор. - Казах замръзни! Ще стрелям, ако не спреш.

По-младият от двамата офицери се двоумеше, гледайки надолу към Брайън със смаяно изражение.

- Брайън Синклер? Водещият китарист на Sinners?
- Не се дръж като шибан фен точно сега. - смъмри го Мирна. - Онази гад, която остави да избяга, му счупи ръката. Нима просто ще го оставиш да се измъкне?

Веждите на офицера се събраха на челото.

- Ще го заловя. - каза решително той и хукна след партньора си. Звук от електрическо пукане се разнесе по коридора, последван от писък на болка.
- Хм, мисля, че го хванаха. - Брайън се усмихна и извика към коридора: - Надявам се да боли, задник такъв!

Мирна помогна на Брайън да се изправи, но не можеше да направи нищо с белезниците, които държаха ръцете му приковни зад гърба.

- Много съжалявам за всичко това. - тя коленичи пред него и докосна лицето му.
- Не е кой знае какво. Бил съм арестуван и преди.

Сърцето ѝ подскочи.

- Бил си арестуван? За какво?
- Сбиване. Преди бях едно сприхаво малко леке.

Мирна се засмя.

- Някак си напълно вярвам в това. - тя се наведе, за да разгледа ръката му. Беше ужасно подута и насинена. Не можеше да прецени дали е счупена, а не искаше да го нарани, като я преглежда твърде стриктно. - Как е ръката ти? Мислиш ли, че е счупена?
- Не знам, но това няма значение. Важното е ти да си в безопасност.