ЛЮБОВ ИЛИ КРУШУМ

Съраница 80

Глава 80: Бягството на Явора

След напрегнатата вечер, когато всички емоции се сблъскаха като буря, Петя влезе в стаята на Явора рано сутринта. Братовчедка ѝ стоеше пред прозореца на спалнята на Дилън, гледайки навън с празен поглед. Лицето ѝ беше бледо, а очите – зачервени от безсънна нощ.

– Явора – започна Петя тихо, затваряйки вратата след себе си. – Не можеш да останеш тук. Това не е живот за теб.

Явора не отговори веднага, а само продължи да гледа навън, сякаш търсеше нещо в далечината.

– Петя... – прошепна тя. – Мислех, че го познавам. Мислех, че съм открила човека, който ще ме направи щастлива. Но всичко беше лъжа.

– Точно затова трябва да си тръгнеш – настоя Петя, като хвана ръката ѝ. – Ела с мен. Да се върнем в България. Там ще започнеш наново, далеч от този хаос.

Явора обърна глава към нея, а в очите ѝ проблесна лъч надежда, примесен със страх.

– Мислиш ли, че ще успеем? Че той ще ни пусне?

– Не ме подценявай, Явора – усмихна се Петя с лека ирония. – Ако трябва, ще го отвлека, но няма да ти позволя да останеш в този капан.

– Петя... – Явора сведе глава, а сълзите започнаха да се стичат по бузите ѝ. – Той няма да ме остави.

– Ще се справим – отвърна Петя решително. – Днес. Тази вечер. Сега.

Планът

Петя беше категорична. Докато Дилън беше зает с работата си, тя организираше всичко – купи билети, нае такси и се свърза с доверен познат, който щеше да им помогне да се измъкнат незабелязано. Ерик, макар и лоялен на Дилън, забеляза движението на Петя и реши да разбере какво се случва.

– Какво кроиш? – попита я той, когато я видя да излиза от къщата със съмнително изражение.

– Нищо, което да те засяга – отвърна Петя, опитвайки се да го отмине.

– Петя... ако е за Явора...

– Не започвай, Ерик – прекъсна го тя. – Знаеш, че това не е живот за нея.

Ерик въздъхна тежко.

– Знаеш, че Дилън няма да го приеме.

– Това не е негов избор – отвърна тя твърдо.

Бягството

Тази вечер Явора и Петя бяха готови. С куфари, пълни само с най-необходимото, те се промъкнаха през задния вход. Но едва стигнаха до таксито, когато пред тях се появи фигурата на Дилън. Очите му блестяха от гняв, а лицето му беше напрегнато.

– Къде мислиш, че отиваш, Явора? – попита той с тих, но заплашителен тон.

Петя застана пред нея, като щит.

– Тя си тръгва, Дилън. Стига толкова.

– Махни се от пътя ми, Петя – изръмжа той.

– Не. Няма да ѝ позволя да остане тук и да живее в страх.

Дилън погледна към Явора, която се сви зад братовчедка си. В очите му се четеше смесица от гняв и болка.

– Явора, погледни ме – нареди той.

Тя не го направи.

– Явора!

Петя отново го прекъсна.

– Тя няма да отиде никъде с теб. Това свърши, Дилън.

Ерик се появи зад него, поставяйки ръка на рамото му.

– Остави ги, Дилън – каза той тихо. – Понякога трябва да пуснеш.

Но Дилън не отговори. Вместо това, очите му останаха вперени в Явора, която най-накрая го погледна с твърдост.

– Аз си тръгвам, Дилън. Не можеш да ме спреш.

Той замълча, но това мълчание беше по-красноречиво от всякакви думи.

– Ако си тръгнеш сега, няма връщане назад – каза той тихо.

– Така да бъде – отвърна тя.

Петя я хвана за ръката и двете се качиха в таксито. Ерик задържа Дилън, докато те изчезваха в нощта.