they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 01

Sky's POV

Както всяка петък вечер, с приятелите ми бяхме в Molly's Cafe. По принцип в петък вечер имаше мачове, но миналата седмица беше последната игра за сезона. Всички се смеехме на шегата, която разказваше приятелят ми - Браян. Телефонът ми извибрира, но бях прекалено '' задълбочена '' във вицът, който гаджето ми разказваше, за да му обърна внимание.

На масата седяхме аз, Браян, Стейси, Кармен и Майкъл.

Браян е приятелят ми, както стана ясно вече. Той е самото съвършенство, и въобще не преувеличавам. Той е красив, но не само външно. Има кафява коса и очи, в същия цвят. Усмивката му е топла, а смехът му заразителен и сладък. Обръщана внимание на всичко и е мил и грижовен. Цени малките неща. Винаги съм си се представяла с такъв човек до себе си. Той е първото, а надявам се и последното момче в живота ми. Преди се страхувах от връзки, но Браян ми показа какво е да обичаш и да бъдеш обичан.

Стейси е най - добрата ми приятелка. Да, не се познаваме от десет години, а само от 3 три, но това не променя факта, че тя е най - близкия ми човек. Тя има русолява коса и зелени очи. Зад тази визия на '' принцеса '', обаче се крие едно дете, което винаги търси най - доброто у хората.

Кармен е доведената сестра на Стейси. Не я познавам много, защото от скоро излиза с нас, но ми изглежда умно и добра момиче.

Майкъл е най - добрият приятел на Браян. Ако трябва да бъда честна никога не съм го харесвала, но знаете - '' Любовта изисква жертви. ''

Дори да бях на 19 имах вечерен час, да. Погледнах към големия, стенен часовник над входната врата и видях, че е единадесет без петнадесет. Погледнах към Браян.

- Трябва да тръгвам.

- Разбира се. - той се изправи, помахвайки на другите за довиждане. Взе телефона си и ключовете за колата си, от масата.

Аз също се изправих и взех чантата си, която бях поставила на стола до себе си. Също се усмихнах на другите за чао и хванах ръката на Браян, като се запътихме към изхода.

Качихме се в колата и тръгнахме.

Щом стигнахме аз го погледнах и казах:

- Нужно ли е да казвам, че си прекарах много добре тази вечер? - казах, като дори не се опитвах да прикрия усмивката си.