they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 77

Вечерта мина прекрасно. Точно както си го бях представяла. Кой би помислил, че със Зейн ще си говорим цяла вечер? Чувствам се толкова добре с него, комфортно. Мога да бъда себе си, без да се притеснявам от каквото и да било. Е, връзката ни е нова и не може без леката доза на съмнение един в друг. Никога не можеш да си сигурен, че човекът, с който си е напълно искрен с теб.

Попитах го дали иска да остане в нас, след като ме докара, но той отказа. Разбирам го де, беше късно, най - вероятно утре щеше да има ангажименти. Въпреки това, тайничко се надявах да остане, но уважих решените му. Пожелахме си лека нощ и след доста дълга целувка, той си тръгна. Тръгна си току - що, а вече ми липсваше. Винаги съм смятала, че любовта не е за мен и започнах връзката си с Браян с доста колебания. Заслужават си няколко неуспешни опита преди да намериш правилния човек, които силно се надявам да е Зейн.

Бях твърде изморена, за да продължавам с мъдрите разсъждения. Взех си душ и си легнах.

Събудих се към девет и нещо, това беше един от онези дни, в които просто се чувстваш щастлив. В момента, в който отворих очи, широка усмивка се настани на лицето ми. Щом се изправих взех телефона си и писах съобщение за 'добро утро' на Зейн. Отново се усмихнах, сама на себе си. Изправих се и взех хавлията си, след, което се запътих към банята.

Докато си взимах душ, както винаги размишлявах. Най - после живота ми придобива някакъв смисъл. Не знам от кога не съм си правила планове за деня. Ще мина през нашите, след това ще видя дали Зейн и свободен и след това ще разговарям със Зизи. Крайно време е да започна работа. Искам го и не смятам да пропусна тази възможност.

След като се изкъпах отидох в кухнята. Имах чувството, че имам време за всичко. Направих си чай, както и сандвич. Поставих храната си в поднос, който занесох на масичката пред един от прозорците. Седнах там и започнах да се храня, като взех телефона си и набрах мама.

- Добро утро, на най - красивата майка! - извиках радостно, щом тя вдигна.

Мама се засмя.

- Добро утро и на теб. На какво се дължи тази твоя любезност?

- Не мога ли да бъда мила? - засмях се. - Както и да е. Вие какво правите?

- Ами станахме преди малко и тъкмо си говорихме с баща ти кога ще си ходим.

- Ще си ходите? Защо? - попитах.