they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 24

Разхождахме се от повече от час. Беше ми толкова приятно.

За първи път след Зейн не тичаха стотици момичета, искайки му автограф. Е, да.. имаше няколко, които му поискаха снимка, но те не бяха повече от десет човека, общо.

Това място нямаше нищо общо с Ню Йорк. Беше като място откъснато от самия град. Хората тук не бързаха, не бяха припряни и намусени. Всички се усмихваха и веселяха. Напомняше ми на нашия град.

- Искаш ли да се снимаме тук? - попита ме Зейн, спирайки пред едно огромно платно, на което имаше отпечатъци от ръце, в различни ярки и весели цветове. До платното имаше няколко кофи, с боите.

- А може ли първо и аз да оставя отпечатъка си? - попитах и сама усетих, че прозвучах като малко дете, но не ме интересуваше. Може би никога повече нямаше да имам възможността да дойда тук.

- Ъъ, добре? - той се засмя.

Аз му подадох чантата си, за да не я нацапам. Той ме погледна леко учудено, но я взе.

Потопих ръката си, в светло синята боя, а след това я долепих до бялото платно, усмихвайки се сама на себе си. Беше ми някак забавно, колкото и странно да беше.

Леко изтръсках ръката си и отидох до Зейн.

- Ти няма ли да го напарвиш? - попитах го.

- Не, мерси. - той каза съркастично и се засмя.

- Оо, хайде де! - измрънках.

- Не, Скай. Хайде иди се измий и да се снимаме.

Поклатих леко глава, гледайки към него.

Бързо протегнах ръката си и я долепих до бузата му, оставяйки отпечатък на лицето му.

Господии, защо го направих. Нещата бяха добре и той не се заяждаше с мен до сега, но аз сякаш си го просех.

Добре, беше смешно. Той гледаше ококорено, не разбирайки какво стана.

Леко се засмях, той ме погледна.

- Опа.. - погледнах жално, но той също се засмя след това.

- Добре.. - той въздъхна. - Иди си избърши ръката ии.. - той се огледа и подвикна по едно младо момче. - Извинете? Бихте ли ни снимали?

- Да, разбира се! - усмихна се мило, момчето.

Отидох до една чешмичка, предвидливо сложена близко до платното, и измих ръката си.