they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 45

След като изпратихме нашите, Зейн предложи да идем да закусим.. по - скоро беше обяд, тъй като вече минаваше два часа следобед.

Нямах почти никакъв апетит, но не исках да правя сцени и да не ям, да рева или нещо подобно. Затова се взех обяд и заедно се настанихме но една от масите, в закусвалнята, в която бяхме.

- Исках да те попитам - казах, насочвайки погледа си към Зейн. - говорил ли си със Зизи?

Той сбръчка вежди.

- Ъ-ъ, не. Защо?

- Няколко пъти му звънях и не ми вдигна. Не само днес, още когато беше ревюто. Тогава той ме покани, но вечерта не се видяхме.

- Мога да звънна на сестра му, тя трябва да знае.

- Той има сестра? - учудих се.

Зейн кимна.

- Ако не те бърка му звънни. - свих леко рамене. По принцип не бих го карала, но се притеснявах.

Докато се хранехме Зейн се прокашля леко, карайки ме да го погледна.

- Усмихни се.

- А? - сбръчках вежди.

- Онези момичета ето там ни снимат. Усмихни се, без да поглеждаш към тях. - Зейн каза дискретно, но аз разбира се веднага насочих погледа си към момичета, от една съседна маса. Едното от тях бе вдигнало менюто, опитвайки се да се прикрие, докато другото бе насочило телефона си към нас.

Бързо върнах погледа си на Зейн.

- Не ти ли е неудобно така? Защо просто не идеш и не им кажеш, че могат да се снимат с теб, но не е нужно да те снимат отдалеч, като някакво диво животно. - предложих.

Той замълча.

- Няма как да стане.

- Защо? - попитах.

- Ако го направя всички ще решат, че могат просто така да дойдат и да започнат да си говорят с мен.

- Мхм. После само да не ми кажеш, че вие, известните личности, сте напълно еднакви с обикновените хора.

Зейн въздъхна тежко.

- Добре, добре. - той се изправи и тръгна към момичетата, които снимаха.

Леко се усмихнах, гледайки натам.

Девойките се спогледаха.