they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 28

- Питам сериозно, как се чувстваш?

- От къде изведнъж тази загриженост? Не ти искам съжалението.

Превъртях поглед.

- Просто питам как си. Не те съжалявам. Чао. - ядосах се и затворих.

Скръстих ръце.

Глупак.

Просто му звъннах, за да разбера дали е добре, дали има нужда от нещо, а той..

Поклатих глава и отидох до прозореца. Нямаше да му позволя да ми скапе настроението, точно преди да дойде Браян.

Мина около час или два, не знам. Бях легнала на леглото и гледах някакъв филм. Е, " гледам " е силно казано, защото постоянно се замислях за различни неща.

Защо ми трябваше изобщо да идвам в Ню Йорк? Сега можех да съм си вкъщи и нищо от това нямаше да се случва.. Но пък от друга страна, идвайки тук се запознах с Бела и Зизи. Да, но освен с тях се запознах и със Зейн.

Въздъхнах. Няма две добри.

На вратата се почука. Станах рязко и отворих.

Браян. Най - после, силно се надявам той да ме извади от дупката, в която съм в момента.

Той се усмихна и пусна раницата си на земята, за да може да ме прегърне. Обвих ръцете си около врата му и вдишах аромата му. Боже, как ми липсваше. Затворих очи и се усмихнах. Той бе обгърнал талията ми с ръце, притискайки ме към себе си.

- Най - после! - възкликна той, след, което сля устните си с моите.

Отвърнах на целувката му, но се отдръпнах, за да може да влезе, тъй като все още седяхме на вратата.

- Как пътува? - попитах, затваряйки след него.

Той внесе раницата и сака, който носеше, оставяйки ги на леглото.

- Отлично, само дето мъжът, който седеше до мен миришеше ужасно. Нормално е да се поти човек, но при условие, че вече не е толкова топло ... - той се засмя. - затова възнамерявам да ида да се изкъпя.

- Добремм. Гладен ли си? Да ти поръчам нещо? - предложих.

- Не, докато бях на летището ядох..

Кимнах.

- Хайде.. - той ме целуна отново. - отивам да се изкъпя и идвам.