they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 46

Много ми се искаше да стане като по филмите.. Зейн да ми каже, че щом аз няма да излизам и той няма. Че ще остане тук, ще си пуснем филм и ще ядем пуканки, но не. Това все пак е Зейн. Той се оправи набързо и излезе. Аз все още лежах на дивана. Бях толкова изморена, но не ми се спеше, колкото и тъпо да звучи. Исках просто да си лежа и да гледам телевизия или да чета. Телефонът ми звънна.

- Ало? - отговорих.

- Скъпа, извинявай, че не ти звъннах по - рано. Прибрахме се и си оправяхме багажа, полета мина чудесно. - каза мама.

- Радвам се.

- Вие какво правите? - попита ме тя.

- Ами тъкмо се приготвяме да излизаме на вечеря.. - или по - скоро аз ще се приготвям да вечерям тук, сама.

- Добре, няма да те задържам тогава. Много поздрави на Зейн и приятна вечер.

-  Благодаря, ще му предам. Много поздрави и на татко. Обичам вии.

След като приключих краткия ни разговор с мама, реших, че е време да стана, за да се изкъпя, поне. Качих се горе и първо се насочих към стаята си. Беше толкова по - студено, отколкото долу. Набързо взех хавлията и дрехите, които щях да облека след като се изкъпя, и излязох.

Влязох в банята.

Имах намерение да мия и косата си, но ми бе толкова студено, че нямаше шанс да го направя. След като се изкъпах сложих халата си и взех дрехите.

Слязох долу и отново се настаних на дивана.

Бях гладна. Взех телефона си и разгледах различни ресторанти, които предлагат храна по домовете. След дълго чудене какво ми се яде се спрях на един италиански ресторант. Направих поръчката си и те ми съобщиха, че след около час и половина храната ми ще ми бъде доставена.

Облякох  дрехите си, но все още замръзвах. Потичвайки леко се качих отново горе и взех завивката си, увивайки я около тялото си.

Когато тръгнах обратно към стълбите си спрях пред стаята на Зейн. Беше ми интересно да я разгледам. Само веднъж съм влизала и то когато бе късно вечер и беше тъмно. Бавно открехнах вратата на стаята му и светнах лампата.

Изглеждаше толкова чисто и подредено. Колкото и да ми се искаше да започна да разглеждам по шкафовете и да се ровя насам-натам прецених, че ще бъде доста грубо и невъзпитано. Поседях още няколко минути, просто взирайки се в празната стая, след, което излязох, гасейки лампата.