they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 70

Беше станало обяд. Зейн имаше работа, а брат ми искаше да иде в някоя игрална зала. Стейси пък все още не беше добре, и колкото и да настоявах не пожела да остане в нас, а реши да си иде в хотела.

Със Зизи се бяхме излегнали на дивана, в хола, гледайки телевизия.

- Мила, аз трябва да тръгвам. Ще ида до службата, а после трябва да говоря с едни хора. Май ще снимаме нова реклама и трябва са се доуточним.

Погледнах го рязко и се усмихнах.

- Това означава ли, че и аз ще мога да помагам?

- Естествено! Но чакай първо да подпишем договор с тях, пък останалото е лесно. - той се засмя, изправяйки се. - Довечера идвам да ти помогна да се оправиш, ясно?

- Ясно. - усмихнах се, като аз също станах от мястото си, за да го изпратя.

Когато вече бях сама в апартамента си, легнах на дивана, върху мечето, затваряйки очи. Усмихнах се леко. В такива моменти осъзнаваш колко важни са приятелите. Телефонът ми извибрира и аз го взех от масичката. Имах съобщение от Бела:

" Честит рожден ден, Скай! Радвам се, че се запознахме, защото ти наистина си един уникален човек! Много ти се извинявам, но довечера няма до мога да дойда. "

Леко сбръчках вежди и ѝ звъннах.

- Ало?

- Какво значи това? Как няма да можеш да дойдеш? - попитах.

- Ох, Скай... Не знам сестра ми как ще го приеме. - каза, леко притеснено тя.

- Защо?

- Ами в последно време излизат много общи снимки на теб и Зейн и тя смята, че той я е оставил заради теб.

Въздъхнах тежко.

- Както прецениш. Няма да те карам да разваляш отношенията със сестра си заради мен, но все пак бих се радвала, ако дойдеш.

- Не знам още, ще преценя.

- Както пожелаеш.

- Трябва да вървя... много те обичам! - извика весело тя преди да затвори.

Засмях се и пак отпуснах глава на мечока, насочвайки погледа си към телевизора.

Почти целия ми следобед мина така. Лежейки и гледайки реалити предаване. Но това съм аз - не водя кой знае колко интересен живот. Беше станало към четири следобед и аз отново бях гладна. Нямах намерение да си готвя, затова доядох остатъците от закуската. Докато се хранех, се любувах на гледката през прозореца на кухнята. Ню Йорк наистина е един величествен град.