they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 75 + авторска бележка

Сигурно ви е писнало от моите глупости, но ще се радвам, ако отделите време да прочетете (макар и доста дълга) авторската бележка.

Лежах на леглото, чакайки Стейси да излезе от банята. Храната, която бях поръчала, тъкмо бе пристигнала.

- Ох.. - възкликна Стейси, излизайки от банята. - преродих се! - засмя се тя, сядайки до мен.

Аз се изправих и погледнах.

- Това да ти е за урок.

- За урок ли? - погледна ме учудено, прокарвайки пръсти през мократа си коса.

- Да, за урок. Трябва да спреш с пиенето, не ти се отразява добре.

- Скай, скъпа моя... оценявам това, че си толкова загрижена за мен, но наистина ли мислиш, че имам проблем с алкохола? - тя се засмя.

- Стейси, сериозна съм. Не казвам, че имаш проблем с алкохола, но нищо чудно да се появи такъв, след известно време. Ти не можеш да се контролираш.

Тя замълча.

- Уоу - погледна встрани. - не знаех, че ме мислиш за алкохоличка.

- Стейси, стига. Не съм казала това, просто се притеснявам за теб. - седнах до нея и хванах ръцете ѝ.

- Добре, хубаво. Какво искаш от мен? - погледна ме.

- Да вземеш мерки докато все още можеш.

След тези мой думи, настъпи тишина.

Телефонът ми започна да звъни и бързо го взех от леглото.

Беше Зейн.

- Ти се облечи, аз сега идвам и ще можем да закусим. - усмихнах се и излязох от стаята.

- Хей. - казах, щом вдигнах.

- Хей? Само това ли?

- Ъм.. Добро утро господин Малик, как се чувствате днес? - казах и се засмях.

- Това върши работа. - Зейн също се засмя. - как си?

- Добре. Успях да се наспя и дойдох да видя Стейси.

- А тя как се чувства?

- По - добре. Малко се сдърпахме.

- Защо? - той продължи с въпросите.

Въздъхнах.

- Тя не взима нещата на сериозно. Не разбира, че, ако продължава да се отнася така към здравето си скоро ще се превърне в алкохоличка. Опитвам се да ѝ помогна, но..