they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 22

Щом се събудих.. щом алармата ме събуди де, станах и си взех душ.

Нямах си и на представа какво да облека. Избрах нещо, което не носех по принцип в ежедневието си, но и не бе много изискано - все пак това беше просто вечеря.

Взех телефона и чантата си и излязох от стаята. Зейн също излизаше от стаята, която се намираше срещу моята.

- Готова ли си?

- Да.

- А леля ти?

- Не знам, сега ще и звънна.. - тръгнах надолу по стълбите, като той направи същото.

- Ало. - каза леля.

- Хей, ъм, готова ли си? - попитах я.

- Почти, вие идвайте насам. - тя се засмя, защо се държеше толкова странно, когато ставаше въпрос за Зейн?

- Добре, до след малко.

- Е? - Зейн попита, щом аз затворих.

- Каза да тръгваме. - мислех си, че ще му е поне малко неудобно след това, което стана, а той се държи като.. глупакът, който е.

- Нека да отиваме към тях, тогава.

Слязохме долу. И двамата се качихме в автомобила му.

Тишина, както обикновено.

Нещо ме тревожеше. Знаех какво, но не исках да го признавам пред себе си.

Защо излъгах Браян? Защо му казах, че Зейн няма да дойде с нас? Знам, че по принцип, ако криеш нещо от партньора си, значи смяташ, че е нередно, но наистина не е така. Не изпитвам абсолютно нищо към Зейн, нали?

- Зяпаш ме. - думите му ме изкараха от мислите ми.Изобщо не съм усетила, че погледа ми е бил насочен към него. - не те виня, като се има предвид как изглеждам. - той се засмя, а аз бързо отместих поглед.

- Бях се загледала.

- Ясно, ясно. - той отново се засмя.

-От тук завий на ляво.. - казах.

- Знам къде живее леля ти, Скай.

Леко сбръчках вежди и го погледнах, но бързо върнах погледа си към прозореца, преди отново да реши, че го " зяпам ".

- Джонсън ми каза, че не си приела картата. Защо?

- Не искам парите ти.