they made me his girlfriend. ➸ z.m. [спряна]

›› 67 + авторска бележка

Със Стейси вървяхме към бара, когато видях, че дансинга се бе поизпразнил, а всички се бяха струпали на едно място. Леко сбръчках вежди, а щом се приближих, видях, че всички снимаха.

- Скайлър! - извика брат ми, идвайки до нас. - Зейн се бие с някого, аз казах някой да направи нещо, но всички са прекалено заети да " запечатват момента ".

Ококорих очи. Аз съм виновна.

- Няма ли охрана? Някой да ги разтърве? - попитах.

- Уж някой отиде да ги извика, но...

- Господи.. Хайде, поеми Стейси.

- Недей да се месиш, можеш да пострадаш. - каза брат ми, хващайки леко най - добрата ми приятелка, която облегна глава на гърдите му ме и измрънка нещо.

- Заслужавам си го. - казах, по - скоро на себе си, защото Джош надали бе успял да ме чуе.

Опитвах да се промуша между хората, но безуспешно, защото всички викаха и се бутаха.

Най - после трима едри мъже разбутаха тълпата.

Както и предположих, Майкъл и Зейн се бяха сбили, отново. Лицата и на двамата бяха с рани, а погледите им бяха вперени един в друг.

За нула време охраната изведе Зейн от бара, а щом всички вече се разотидоха, аз изтичах при Майк.

- Добре ли си? - попитах го.

- Да... - той каза, стискайки челюстта си. - Глупак. - изруга тихо.

- Какво стана? - зададох следващия си въпрос, помагайки му да седне.

- Седях и те чаках, както ти ми каза... и изведнъж, не знам от къде, този се появи и започна да ме удря. Не осъзнавах какво се случваше и.. Мамка му! - нервите му не издържаха, явно, защото удари с юмрук по бара.

- Спокойно..

- Скай! - каза брат ми, щом дойде до нас. - Какво става?

Аз го погледнах строго, а той сведе поглед, тъй като явно разбра какво имам предвид.

- Нека да тръгваме. Ще вземем такси и първо ще оставим Майк у тях, а след това ще ви изпратя до хотела. - казах, взимайки чантата си.

Четиримата излязохме от бара.

- Може би трябваше да се измиеш преди това. - казах, поглеждайки към Майк.